Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Стаята се завъртя пред очите ми. Вкопчих се в облегалката на креслото, за да запазя самообладание. Нито за миг не се съмнявах, че намекваше за клетия Имре Хуняди, чиято бляскава кариера в двореца бе приключила тъй неочаквано.
– Ако посмеете да изречете дори звук, графе – изсъсках през зъби, опитвайки да се овладея, – няма да ви го простя до края на живота си. Заблуждавала съм се по отношение на вас. Не държа да ви виждам отново в Корфу. А що се отнася до резултатите от пътуването ви, смятам, че не успяхте да постигнете промяна на ситуацията нито за мен, нито за императора.
Така и не разбрах какво е докладвал във Виена, затова пък усетих ефекта от посещението му. Ерцхерцогинята отново отправила упреци към горката ми майка в „Посенхофен", а тя за пореден път ми изпрати благоразумната, дипломатична и солидна Нене. Този път придружавана от съпруга си, когото оставила във Виена при императора, докато тя сама продължила за Корфу. Княз Макс споделяше ловните увлечения на Франц Йозеф, така че никой от двамата нямаше да усети липсата на съпругата си.
– Както изглежда, ти се превръщаш в пожарната команда на семейството – опитах да се пошегувам с голямата си сестра, ала красивите й очи ме гледаха сериозно и въпросително.
– Какво се е случило между теб и императора?
Простичък въпрос – и въпреки това отговорът беше толкова труден. Как бих могла да изразя с думи чувството, че съм самотна, нежелана и излишна, което ден и нощ ме измъчваше във Виена? Че вътрешно се бунтувам, когато императорът ми казва, че съм глупава, понеже съм жена. Че копнея за истинска любов, която не ми дават нито той, нито децата ми.
Нене слисано клатеше глава, докато избълвах всичко това в объркани, отчаяни изречения.
– Господ те е дарил с толкова прекрасни таланти, Сиси. Защо се пилееш от инат за неща, които не можеш да промениш? Трябва да се научиш на подчинение. Смири се и си поставяй задачи, които да ти носят удовлетворение.
– Как бих могла, след като всички ме дебнат дали нещо ще сгреша? Май ставам за нещо само по време на война, когато нямат подръка друг глупак, който да се грижи за клетниците, разкъсани от оръдията и пушките – напомних аз за активния си ангажимент в полза на ранените императорски войници, стотици от които бяха докарани във Виена след битките при Солферино и Маджента.
– Ти можеш всичко, стига истински да го желаеш – натърти сестра ми. – Престани да си слагаш на сърцето всяка дребна обида.
– Става въпрос за големи обиди – имитирах злобно гласа й. – Проумей го, Нене! Те биха се ужасили, ако започна да си „поставям задачи"! За мен няма място в техните планове. Боя се, че вече нямам място и в сърцето на Франц Йозеф.
– Глупости, само предполагаш, че той не ти вярва. Пълна детинщина е да не му пишеш и да се правиш на обидена. Какво искаш всъщност?
Разговорите ни безрезултатно се въртяха в кръг. Нене бе засукала с майчиното мляко ролята си на покорна и обичлива съпруга. Тя не разбираше нито настойчивото ми желание за свобода, нито паниката, която ме връхлиташе, когато ми отказваха тази свобода. Сестра ми ме засипа с безброй добри съвети и предложи да говори с Франц Йозеф за нещата, които ми тежаха на сърцето.
– Не бива да си толкова дръпната с него, Сиси. И той не знае какво да мисли за твоите болести. Но те обича въпреки глупавите ти настроения, знаеш го. Престани най-после да се цупиш.
За моя изненада тя наистина успя да убеди императора. През октомври Франц Йозеф пристигна в Корфу с малка свита. Той положи такова старание да се сдобрим, че нямах друг изход, освен да му подам ръка.
– Боже мили, имаш нова прическа! – изтърсих аз като начало, хващайки се за най-маловажния повод.
Бакенбардите го правеха по-възрастен и толкова чужд, че ми се наложи да се вгледам по-внимателно, за да позная моя Франц Йозеф. Отдавна бяха отминали времената на напетия император, който ме бе ухажвал тъй бурно в Бад Ишъл. Сега пред мен стоеше един угрижен съпруг, който следваше стриктно дипломатичните указания на Нене.
– Искам да бъдеш здрава и щастлива, Сиси, всичко останало няма значение – повтаряше настоятелно той, докато най-сетне и аз му повярвах. Как обаче щеше да изглежда това щастие?
– И как ще стане това, когато във Виена отново настъпи зима? – потръпнах от ужас при мисълта за този мрачен сезон и за студения и ветровит „Хофбург". Ами ако пак се разболеех?
– Достатъчно ще е поне да се завърнеш в пределите на монархията – предложи ми изненадващ компромис императорът. – Какво ще кажеш да прекараш зимата във Венеция? Навремето градът ти хареса много. Може да вземеш и децата. Няма да сте далече от Виена и аз ще мога да ви посещавам по-често.