Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Стига толкова — укори ги нежно тя. — Моля ви, изправете се.
Ужасната тежест на страха се вдигна от тълпата. Всички, включително кралица Орнета, бяха благодарни, че мъчителната случка приключи по такъв начин. Беше очевидно, че повечето се срамуват от поведението си. Калан също си отдъхна с облекчение.
Пред подиума се изви опашка от хора, които искаха да благодарят лично на Майката Изповедник, задето промени решението си, и да я уверят, че ще оставят нея и Ричард да решат проблема с пророчеството както намерят за добре. Всички се извиниха за отношението и обещаха повече да не проявяват вироглавство и да не се поддават на неразумни пориви.
Калан прие извиненията и обещанията за сътрудничество благосклонно и увери хората, че няма да остане с лоши чувства към тях за в бъдеще.
Когато хората най-сетне напуснаха помещението, Бенджамин се присъедини към Калан, Кара и Ничи край масата на подиума.
— Голяма актриса си, Майко Изповедник — усмихна се Бенджамин. — Дори аз се изпотих за момент, а знаех прекрасно какво правиш.
Калан въздъхна.
— Благодаря ти за помощта, Бенджамин. Ти и хората ти се справихте чудесно. Помогнахте ми да разреша сериозен проблем, макар и да спечелих желанието им за сътрудничество не по начина, по който бих искала.
— Но се справи. Важното е, че всичко свърши. — Той я изгледа озадачен. — Откъде ти хрумна такава подмолна идея?
— Това е един номер, който научих от Зед малко след като се запознах с Ричард. — Калан поклати глава, разсеяна от тревожни мисли. — Но се боя, че това не е краят. Засега просто отклонихме проблема. Случва се нещо, което няма никаква връзка с отношението на тези хора. Познавам повечето от тях. Имат добри сърца. Стояха плътно в редиците ни в най-черните моменти от войната и се биха с всички сили и средства. Мнозина загубиха семействата си. Всички се разделиха с близки и познати.
Те просто не бяха на себе си. Някой или нещо ги манипулира. Засега като че ли се справихме с проблема, но той не идва от тях, така че съм убедена, че ще изплува пак.
— Калан е права — каза Ничи. — Понякога колкото и да е добър един човек, се поддава на чувствата на тълпата и в главата му се загнездват други идеи.
Кара смръщи чело.
— И ето, че ти забиват нож в гърба.
— Трябва да предотвратим това — кимна Ничи. — Докато не стигнем до източника на случващото се, боя се, че все още не държим нещата в свои ръце.
Кара въздъхна в знак на съгласие.
— Да се надяваме, че Господарят Рал съвсем скоро ще разбере какво става.
Калан посочи книгата, която държеше Ничи.
— Каква е тази книга всъщност?
Ничи я вдигна.
— Тази ли? Когато изпрати да ми предадат, че се нуждаеш от помощта ми, и разбрах каква е работата, не се намирах в близост до библиотека, затова се пъхнах в първата кухня, която ми попадна, и взех това. Книга с рецепти.
— Хм, сготви прекрасно пророчество — поздрави я Калан.
Ничи се усмихна разсеяно.
— Де да бяхме успели да попречим и на онези две жени да убият децата си.
— Поне мъжа спряхме, бижутера — успокои я Бенджамин.
Калан кимна.
— Надявам се Ричард да е успял да научи нещо полезно при посещението си в тъмницата.
Двадесет и трета глава
РИЧАРД ЗАТВОРИ ДВОЙНАТА ВРАТА след себе си и пристъпи в малкото фоайе. Знаеше, че Калан го очаква. Нямаше търпение да я види, да се откъсне от всички останали и да остане насаме с нея.
Още щом той се появи на прага, тя вдигна глава и го видя в огледалото. Седеше на тапицирана пейка пред тоалетката и решеше дългата си коса.
— Е, как мина срещата? — попита той. — Доколкото разбирам, са осъзнали, че би било по-мъдро да оставят пророчеството на нас.
Въпреки умората и всички неприятни изживявания долу, в тъмницата, Ричард не можа да сдържи усмивката си, щом я видя, щом се взря в живите й зелени очи, след като тя остави четката и се обърна да го посрещне.
— Зарадвах се да го чуя, макар че не съм се съмнявал, че ще се справиш. — Той я прегърна през кръста, а с другата си ръка отметна кичур коса от лицето й. — Радвам се, че беше тук, за да вземеш нещата в свои ръце. Боя се, че аз само бих се ядосал и бих ги изплашил до смърт. Не притежавам твоето търпение и дипломатичност. Е, какво им каза, за да ги вразумиш?
— Заплаших ги, че ако продължават така, ще им отсека главите.
Ричард се засмя на шегата й и я целуна по челото.
— Представям си как си ги омагьосала да ти се подчинят и накрая са били готови да ядат от шепата ти.
Калан сключи длани отзад на тила му.
— Ричард, за момента ги разубедих, но тук става нещо.