Медуза: Мръвка за тигъра

— Голи-голенички сме в абсолютно непозната за нас пустош, гонят ни като зверове, а той се мисли за победител!

— Да не споменавам, че може и да пукнем от глад — обади се все още безименната за мен жена.

Ухилих се наперено.

— Точно за такъв се мисля. Ще успеем. Нали не изтърпяхме всичко това, за да се предадем накрая! Ако и онова падане в хранилището не ви е втълпило, че сме машини за оцеляване, не знам какво ще може да ви убеди… Само трябва да се отдалечим повечко от града тази нощ. Не ми се вярва да ни преследват надалеч или прекалено дълго. Просто не си струва усилията, макар че в момента сме ги разярили до безумие.

— Щом хората от другите групи разкажат при разпитите какво са видели — отвърна Морфи, — копоите ще преровят планетата, за да те спипат. Това, дето направи, беше… нечовешко. Знаеш ли, че за няма и пет секунди събори оная кучка с пушката, взе й оръжието, накълца още четири ченгета и се извъртя към останалите, готов да очистиш и тях?

— Пет сек…

Млъкнах слисан. Значи затова всичко беше ми се сторило приказно лесно! Ако имах оригиналното си тяло, тренирано и дресирано, вероятно щях да постигна същото, но тук и сега… Да ти е ясно какво и как да направиш съвсем не е като да го можеш. Ако не вярвате, питайте който и да е космически пилот, дето вече е чукнал петдесетака. Отговорът на загадката обаче беше очевиден.

— Просто знаех какво да сторя — уверих Морфи, — а моите Уордънови микроби свършиха останалото. Изпитвах такова страхотно напрежение, докато се готвех да се развихря, че те са ме приспособили, за да имам шансове за оцеляване. По същия начин се превърнахме за малко в чудати водни твари. Нужни са само воля и знания. Виждате, че изобщо не сме безпомощни. Носим защитата в телата си. Микробите ни приспособяват напълно към тази планета, а сега сме именно на Медуза, не в онези удобни и заключени килии, които наричахме градове.

— И все пак случката беше… потресаваща, не можеш да го отречеш! — обади се третата жена. — Досега не съм чувала някой да се преобразява, освен когато си сменя пола.

— Вярно е и точно на това се крепи системата. Сврели са ни в изкуствена, почти стерилна среда, където промяната просто е невъзможна. Сигурно се е случвало понякога при тежки злополуки, но хората веднага са били предавани в ръцете на психокасапите, за да им наместят спомените. Между другото, май е време да узнаем коя си. Аз съм Тарин Бул.

— А аз съм Анджи Патма от строителната гилдия.

Все повече се притеснявах за обикновено общителната Чин, която си седеше кротко встрани и явно още не можеше да се отърси от шока. Седнах до нея.

— Всичко ще бъде наред, ще видиш.

— Знам — едва-едва измънка момичето.

— Какво ти е, миличка? — намръщих се.

Тя се поколеба, но накрая сякаш изригна: