Златото на краля
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650651
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:
— Залагам — рече той.
Играта продължи, все едно нищо не се беше случило. Сарамаго Португалеца игра едно вале спатия, друг приятел игра поп, а трети — асо купа.
— Проклети кари — заяви един, когото наричаха Червения Кармона, докато сваляше своето вале на масата.
— Малка двойка — рече друг и я показа.
Гансуа се радваше на голям късмет тази вечер, защото каза, че има поредни, които биеха двойката. Доказа го с дела, като хвърли четири поредни кари които държеше, на масата. Докато събираше монетите с едната си ръка, и ги трупаше на купчина, вдигна поглед към писаря.
— Може ли ваша милост да повтори последното, че не го слушах внимателно?
Засегнатият писар каза, че присъдата се чете само веднъж и че щом Гансуа предпочита да му духнат свещичката, без да е много наясно за какво става дума, то това си е само негова работа и на писаря му е все едно.
— На мъж с моя кураж — отвърна затворникът напълно невъзмутимо, — който никога не е повалял неприятел, освен за да го прати да си глътне последното причастие, при това, започвайки още от млад момък, а сетне е преживял петстотин схватки, без да броим още толкова нечакани удари и хиляди разпри, при това, без да знае точно за какво са те, тия подробности го интересуват толкоз, колкото вие бихте се заинтересували от два пукнати гроша… Просто искам да знам ще има ли въже или не?
— Ще има. Точно в осем.
— И кой е подписал тая присъда?
— Съдия Фонсека.
Затворникът погледна другарите си многозначително и насъбраните в кръг му отвърнаха с намигвания и безмълвно потвърждение. Най-вероятно доносникът, непочтителният стражар и бижутерът нямаше да се отправят на дългото си пътуване сами.
— Гореспоменатият съдия спокойно може да ми издаде присъда и да ми отнеме живота — рече Гансуа на писаря, с философски вид — … Ала ако като човек на честта се изправи срещу мен с шпага в ръка, ще видим тогава кой на кого ще вземе животеца.
Последваха нови кимания в израз на съгласие сред групичката на юначагите. Последното беше речено съвсем на място и беше вярно като Светото евангелие. Писарят сви рамене. Братът монах, августинец с кротък вид и мръсни нокти, се приближи към Гансуа.
— Искаш ли да се изповядаш?
Затворникът го изгледа, без да спира да разбърква картите.
— Не бих желал, ваше преподобие, да изплюя сега, на самия край, туй, що не съм изпял в началото.
— Говорех за душата ви.
Бандитът докосна броеницата и медальоните, които висяха на врата му.
— Моята душа си е моя грижа — каза след дълго мълчание. — Утре сутринта на оня свят ще си поговоря с когото трябва.
Зловещите мъжаги в групичката закимаха с глави, съгласявайки се с думите на смелчагата. Някои от тях познаваха Гонсало Брадата, прочут разбойник, който отпочнал изповедта си с признание за осем трупа, но свещеникът, който бил млад, наскоро ръкоположен, се възмутил и тогава онзи се надигнал и рекъл: „Бях захванал да ви се изповядвам от най-дребното деяние, а вие вече се мръщите… Ако от първите осмина се стряскате, нито аз заслужавам вашето уважение, нито вие моето“… Свещеникът настоял и тогава онзи отсякъл: „Останете си с Бога, отче, едва вчера са ви направили свещеник, а вече искате да изповядате човек, който е видял сметката на половин свят“.
Тогава картите отново се разиграха, а августинецът и другите се отправиха към изхода. Когато бяха изминали половината разстояние, Гансуа се сети нещо и се провикна.
— Само едно нещо, господин писарю. Миналия месец, когато метнахте примката на моя побратим Лукас Ортега, едно от стъпалата на ешафода нещо поддаваше и Лукас замалко да падне, докато се качваше нагоре… За мен няма значение, но бъдете така любезен да го поправите за тия, които ще дойдат подир мен, защото не всички имат моята закалка.
— Ще го имам предвид — успокои го писарят.
— Това е, друго няма.
Хората на Правосъдието се оттеглиха и играта на рентой продължи, както продължи да се лее и виното, а Хинесильо Хубавеца отново засвири на китарата: