Златото на краля

Капитанът отвърна утвърдително и аз на свой ред кимнах. Поздравът излезе много вежлив и предизвика одобрителни гримаси сред присъстващите, понеже никъде другаде не се ценеше така високо скромността и доброто възпитание сред младите, както сред хората на разбойническия занаят.

— Добре изглежда — рече юначагата. — Дано да мине много време, преди да се види в положение като моето.

— Амин — заключи Алатристе.

Тук се намеси Сарамаго Португалеца, за да похвали присъствието ми на подобно място. Духът на юношите укрепва, рече той, провлачвайки „с“-тата с лузитанския45 си акцент, когато виждат как мъжете с кураж и достойнство се сбогуват със света, и още повече в тия печални времена, когато навсякъде се ширят безсрамието и зловредните навици. Като оставим настрани късмета да си се родил в Португалия — което не беше по възможностите на всички, за най-голямо съжаление, — нищо не възпитаваше така, както да видиш как се умира достойно, да общуваш с мъдри хора, да познаеш различни земи и да не спираш да четеш хубави книги.

— Тъй — завърши той поетично, — с Вергилий ще каже хлапакът Arma virumque cano46, a Plus quam civilian campos47 с Лукан.

Сетне всички забъбриха оживено, надигайки често каните. Тогава на Гансуа му се прииска един рентой48, да разиграе за последен път с другарите си някоя и друга ръка. Гусман Рамирес, мълчалив юначага с мрачно лице, извади омазнено тесте и го сложи на масата. Раздадоха се картите, играха осмина, другите гледаха и всички пиеха. Подхвърляха се пари и дали от чист късмет, или защото побратимите му отстъпваха, но на Гансуа все му вървеше.

— Залагам шест и животът си отива.

— Платете мизата, ваша милост.

— Ето, давам.

— Картите ми са убиец.

— Не на мене тия.

В такива занимания бяха потънали, когато по коридора се чуха стъпки. Влязоха, черни като гарвани, писарят на съда, кметът със съдебните пристави и капеланът на затвора, за да прочетат окончателната присъда. С изключение на Хинесильо Хубавеца, който спря да подрънква на китарата, никой друг не показа да е забелязал появата им, нищо не трепна и по лицето на осъдения престъпник. Всички продължиха да посръбват от еликсира, всеки с по трите си карти в ръце и внимаваха в свалените карти, които бяха две кари. Писарят се прокашля и зачете, че в името на кралското правосъдие и на кого ли не още молбата за пожалване е отхвърлена и назоваваният Никасио Гансуа ще бъде екзекутиран на сутринта, и все в тоя дух. Споменатият слушаше тържественото четене, без да трепва, изцяло погълнат от картите си. Само когато онзи свърши с произнасянето на присъдата, отлепи устни, погледна партньора си в играта и повдигна вежди.