Стечение на обстоятелствата

Но Ирина нещо не е предвидила, не е пресметнала, защото Павлов се изплашва от скандала повече, отколкото е предполагала. Толкова много, че започва да се страхува за живота си. Имало е нещо в тази ситуация, което Ирина не е знаела и не е могла да знае, а Павлов или не е намерил сили, или не е имал право да й каже. И това нещо е станало причина за смъртта й.

Когато Павлов попада в нашето полезрение, той започва отчаяно да лъже за любов и че отдавна познава Ирина. Бихме могли да се запитаме защо? Всички налични екземпляри от ръкописа са изчезнали, най-вероятно с негова помощ. За четвъртия екземпляр той изобщо не е знаел. Никой никога не би свързал името на Ирина с неговата дисертация. Предполагам, че тук работата е в посредника. Павлов не му вярва. Няма никакви гаранции, че още тогава, през хиляда деветстотин осемдесет и седма година, посредникът не го е „издал“ на Филатова. Ами ако Ирина е споделила с някого? Ако той започне да отрича познанството си нея, а този някой вземе да твърди обратното, позовавайки се на казаното от нея? Павлов решава да се застрахова, но го прави много неумело и недодялано. На него това му излиза скъпо, а нас ни накара да го разгледаме по-внимателно. Мисля, че точно така е станало всичко. И възникват два въпроса — с какво конкретно е възнамерявала Филатова да го уплаши и от какво толкова много се е уплашил Павлов? Ясно е, че не той е извършил убийството. Убийството е „поръчково“, което ни убеждава, че поводът за него е много, много сериозен.

— Добре е подредено.

Гордеев замислено почука с лъжичката си по ръбчето на чаената чаша.

— А и всичко, което знаем до сегашния момент, се вмества в картинката. Ами ако не е било така? А, Анастасия? Може ли да не е станало така?

— Разбира се, че може. Просто засега нищо друго не съм измислила.

— Е, какво, щом засега не разполагаме с друга, ще работим по тази версия. Да видим какво можем да свършим и какво не можем. Бихме могли да тръгнем по пътя на Филатова, да отидем в Енск, да се поразровим в картоните и архивите на криминалните дела, да възстановим пълния списък на фамилиите, да организираме масирана проверка и да се опитаме да изясним с какво Ирина е успяла да подплаши нашия приятел Павлов. Да допуснем, че вече сме го изяснили. Какво ще ни даде това? Ние не си поставяме за задача да обвиняваме Павлов във вземане на подкупи, това практически е невъзможно да се докаже. Единствено за себе си правим извода, че на Александър Евгениевич не му е чист косъмът. Е, и? Това няма да ни приближи нито на милиметър до убиеца на Филатова. Нещо повече, няма и година, откакто Павлов е напуснал Енск, там той има свои хора навсякъде и ако проявим активност, само след два часа ще бъде информиран. А на нас това не ни е нужно.