Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Ама че малшанс. И отдавна ли е в Австралия?
— От осемдесет и девета година. Сполучливо се омъжила и заминала надалеч от спиртосаното маменце. Оттогава нито веднъж не е идвала в Русия. Вече проверих.
— Благодаря, Коленка, ти си истински приятел. Жалко, че всичко отиде по дяволите.
Настя имаше толкова разстроен вид, че добродушният веселяк Селуянов тутакси се преизпълни със съчувствие.
— А какво искаше да узнаеш от Романовска? Може пък да се опитаме по друг начин да го изясним?
— Ох, Коля, трябваше да науча, името на лекаря, който преди двайсет години й е правил някакво изследване.
— Че какъв е тогава проблемът? Нали има медицински картони и тем подобни неща.
— Всичко е ставало по частен път и строго конфиденциално. Обществеността не бивало да знае, че мадам певицата системно се лекува от гонорея и трихомоноза. А при лекаря, когото търся, я е пратил за изследване именно нейният венеролог. Така че никога не е имало и не може да има медицински картони. Заплащането е ставало на ръка според тарифата за конюнктурни услуги. И аз исках да узная от Романовска или името на оня лекар, или поне името на венеролога, който я е пратил при него.
— Ми тогава да потърсим венеролога — предложи Селуянов, който се радваше на всяка възможност да зареже съставянето на омразните рутинни книжа. — Какви сведения имаме за него?
— Бил е приятел на покойния доктор Швайщайн и години наред е поддържал познанството си с вдовицата му Екатерина Венедиктовна Анисковец.
— Която също е покойница — подхвана той. — Весела историйка. Подозирам, че и твоят венеролог отдавна е опънал карачките. В нашата забележителна страна мъжете не живеят дълго, пък и той сега трябва да е някъде към осемдесетгодишен, ако не и повече. Имаш ли списък с познатите на Анисковец?
— Имам.
— Да се обзаложим ли на бутилка коняк, че след два дни ще ти съобщя името на тоя венеролог?
— Нали сам каза, че е вредно да се пие.
— А кой е казал, че ще пия? Като спечеля бутилката, ще си я занеса вкъщи и грижливо ще я прибера в бюфета. Да стои там, докато потрябва. Току-виж ми дойдат гости или се наложи да правя подарък на някого.
— Гнусен изнудвач. Ти също работиш по делото Анисковец, твое пряко задължение е да изпълняваш задачите, които ти възлагам.
— Ох, Аска, невъзможна си. Готова си да убиеш у човека и най-възвишения порив. Аз имам нужда от стимул, а не работа по задължение. Ако се обзаложа с тебе, ще имам такъв стимул. Иначе ми е скучно.
— Да бе, да, все ще ти осигурявам развлечения, нали. Но хайде, от мен да мине, ще имаш бутилката, само го намери, моля те. Защото не мога да изджапам от това дело, времето си тече, а аз нямам за какво да се хвана. Самуна вече ме гледа накриво, не може да си обясни защо тъпчем на едно място. Това е някакво прокълнато следствие, не може да му се подбере нито една прилична версия. Неоткриваемият лекар е единствената зацепка.
Пазариха се известно време за обема на обещаната бутилка и марката на коняка, след което Настя си тръгна. Започваше да се отчайва все повече и повече. Надеждата, заискрила по време на разговора с Родченко, изчезваше, просто гаснеше пред очите й. Романовска е мъртва. Сигурно и венерологът вече е починал. Дори не се съмняваше, че Коля Селуянов ще й съобщи именно това. Анисковец е убита. Скъсани са всички нишки, които биха я завели при мъжа, срещал се години наред с Галина Терехина, който сега посещава децата й в болницата, прикривайки се зад очевидно измислено име. При мъжа, който след продължително прекъсване отново е започнал да навестява Екатерина Венедиктовна, и то малко преди необяснимото й убийство.
При закоравяла алкохоличка като Романовска смъртта е обяснима. Но е някак доста навременна. Дали и затова не се е погрижил неоткриваемият доктор „чичо Саша“? Настя потръпна при мисълта, че цялата къртовска работа по разпита на познатите и съседите на Анисковец след убийството й ще трябва да се повтори във връзка с нещастния случай с Романовска. Ще отнеме маса време и сили. А те не разполагат нито с едното, нито с другото.
Настя обичаше, когато вкъщи мъжът й я чака. Разбира се, имаше и дни, когато се връщаше от работа толкова уморена и с толкова лошо настроение, че дори самата мисъл за неизбежните разговори около масата за вечеря й се струваше непоносима и я караше да се мръщи болезнено. Но това не се случваше често. Алексей, който я познаваше още от ученичка, винаги усещаше кога е ядосана и умееше деликатно да мълчи.