Дясната ръка на Бога

От джоба си навигаторът измъкна пръчица с назъбен край.

— Това е каи-нан, използваме го за хранене — обясни мъжът на малката група, събрана около него. Той постави предмета върху картата, над мястото, където беше очертал Астареа. По-широкият, зъбест край обърна на североизток, над Долината на хилядата огъня, а дръжката остана да сочи югозапад, едва докосвайки морето. Сетне взе перодръжката, потопи я в мастило и очерта затворена линия около пръчицата, преди отново да си я прибере.

— Това е земята, която желаем — изрече островитянинът решително. Увереността на думите бе почти магическа. — От северните огньове до Качоейра, от Алмукантара на изток до Стръмнината на запад. Тази земя сочим като наша до края на времето. Никой от Табул не ще прекоси Кървена без наше разрешение. Никой от Немохайм не ще пристъпи в Нюм, освен ако ние не го разрешим. Тази земя ще бъде цената на участието ни във войната срещу вашите врагове. Срещу тази цена ще получите хиляда бойци от народа на Пей-ра, които ще се сражават до смърт. Съгласни ли сте?

За момент Лийт се отдръпна, за да се посъветва с останалите от Компанията. Когато се завърна до търпеливо изчакващия островитянин, юношата каза:

— Това предложение е точно за каквото се надявах. За мен звучи справедливо, без значение дали ще се биете редом с нас. Аз самият не откривам причини да оспорвам искането, но може да има други, от Табул или Немохайм, а може би и от твоя народ, които да проявят претенции към тези граници. Нека този документ остане на съхранение във временния фалтански Съвет за година. Копия ще бъдат изпратени на кралствата на Немохайм и Табул, а също и на санусите и до Аслама. Ако до дванадесет месеца, броени от днес, всички възражения бъдат разрешени, отбелязаните граници ще влязат в сила. Тогава ще получите и представителство в Съвета, ако желаете.

— Тогава нека заякчим спогодбата с пир — рече островитянинът. — Жителите на Аслама ще дойдат отвъд стените и ще се хранят с Първородните. Разбира се — добави сухо, — това е само началото. Не се съмнявам, че мнозина от народа ми ще се възпротивят, но това не обезсилва споразумението. Ние не сме кралство, където всички са принудени да се подчиняват на думата на един. Всеки върши онова, което смята за правилно. Така че не бъдете изненадани, ако не всички от хората ми се съгласят да споделят масата с вас. Но някои ще дойдат.

Лийт се усмихна и помаха, докато навигаторът гордо се отдалечаваше през останките на Струърската порта.

Същия следобед Компанията разговаря и с останалите, които Стрелата бе посочила като лозиани и истински фалтанци. Джугом Арк се бе оказала по-великодушна, отколкото на приключенците им се искаше. Един от посочените се оказа бандит, бивш рицар, изоставил въздигнатото си призвание, за да граби керваните на Гадир Масаб. Тогава Кърр се бе намръщил, припомнил си засадата при Адрар. Рошавият бандит не изглеждаше особено склонен да отговаря на въпроси защо е изоставил рицарството, но им каза, че е родом от народа на уодранианците, усамотени люде, живеещи в хълмовете северно от Фавония. Единствено Модал бе чувал за тях, но дори и той не бе посещавал земите им.