Дясната ръка на Бога

— Не сме в позиция да отказваме, чиято и да е помощ. — Фермерът леко усили натиска си.

— Много добре — отстъпи Лийт, сетне се усмихна тъжно. — Още не мога да свикна! Чувствам, че трябва да върша каквото ми се казва. Но нали аз съм водачът? Затова се опитвам да се възпротивя на усещането. Но тогава ставам груб. Не мисля, че въобще ще свикна с това.

— Чакат ни отвън — рече Геинор. — Много са. Ако не се лъжа, сред тях има и такива, които снощи бяха посочени от Стрелата. Когато ти говореше за лозианите, помниш ли?

Членовете на Компанията излязоха навън. Действително на улицата, до вчера оживена, ги изчакваха няколко групи, които тихо разговаряха помежду си. Но при появата на приключенците разговорите секнаха.

Лийт огледа лицата им и забеляза един мъж, застанал малко встрани от останалите. Младежът го позна веднага и с радостно възклицание изтича пред него. Това беше островитянският пилот, мрачно кимнал в отговор на поздрава. Юношата объркано отстъпи назад.

— Не искам да се забърквам в това — каза навигаторът, гневно смръщил вежди. — Вчера се върнах в града, за да купя припаси за обратния път. Тогава попаднах на тълпа, струпана пред портата. Пламтящата ти стрела ме открои. Какво се очаква от мен? Народът ми се кани да се завърне в Астареа. Хората ми не могат да тръгнат без мен. С какво Първородните са заслужили помощта ми?

Все още разколебан, Лийт повика неколцина от останалите. Маендрага, Фемандерак, Кърр, Геинор, Грайг, Индретт и хауфутът се приближиха. Останалите от Компанията се смесиха с другите групици. След като магьосникът набързо обясни на останалите кой е смуглият островитянин и откъде го познават, Лийт седна срещу навигатора.

— Твоят народ би ли се съгласил на отлагане? — попита Фемандерак. — Ако Немохайм и Табул се съгласяха да отстъпят на Пей-ра принадлежащата им част от Астареа, ще се съгласите ли да ни помогнете?

— Не — и да. Повечето не биха се съгласили, но някои биха го сторили. В крайна сметка са длъжници на Лийт, защото той ни разкри, че древните ни земи са необитавани. — Островитянинът въздъхна. — Дори да дирим укритие в места, недокоснати от Първородните, непрекъснато биваме замесвани в делата им. Мнозина от нас ще се възпротивят, без значение колко хартии бъдат подписани.

Ала аз съм навигатор. Моят народ се доверява на умението ми да съзирам теченията, които инак биха ни отвели към рифовете. Мнозина от нас ще бъдат отнесени във войната ви. Аз самият повече от всичко друго бих искал да се завърна в Астареа, за да погреба името на прадядо си. Обаче слушах разговорите между теб и магьосника Маендрага, докато бяхте гости в кануто ми. И си прав — обитаваните от лозиани земи стават обект на желанието на Първородните. Страхувам се, че за кратко ще задържим Астареа, а после отново ще се пролее кръв.