Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Има и други като мен — рече мъжът. Акцентът му го правеше труден за разбиране. — Други, напуснали родните земи и отишли да живеят във Фалта. Аз тръгнах с рицарите. Щом търсите бойци, не бива да ги пропускате.
Оказа се, че клетникът на име Лесип смяташе, че може да привлече рицарите на страната на Компанията.
— Много говорят за Стрелата — обясни той. — Изрисувана е в залата. Много рисунки по тавана.
Кърр оставаше скептичен, макар да имаше доверие на Джугом Арк.
Лесип не беше единственият уодранианец, докоснат от Огъня. Другият техен представител беше жена, толкова възрастна, че лицето й приличаше на забравен под слънцето мях. Тя каза, че произхождала от древен род. По-точно, казаха го синовете й, защото тя не говореше общия език.
— Ние ще се върнем в Старата земя — рекоха те. — Сред нас има мнозина, които искат да се бият срещу пари.
— Наемници! — процеди бившият началник на стражата, изразявайки професионална неприязън. — Не можем да разчитаме на такива като тях! Около себе си виждам само слаби и необучени хора. Хора, които само ще ни бъдат в тежест на бойното поле. Това не е задача за обикновени люде. Трябват ни воини, могъщи бойци, всеки от които да струва колкото половин стотица от тези…
И той разпери ръце, указвайки околните тълпи.
— Значи мислиш, че това е задача единствено за герои? — попита Индретт. — Мислиш, че Богът е допуснал грешка, връчвайки Стрелата на такива като нас?
— Може и да носите Стрелата, но не се напъвайте да похващате меч — отвърна началникът с тона на професионален войник. — Вашата задача е приключена. Време е други да поемат бремето. Силата ще ни защити, не тайнствеността.
Индретт се навъси, но не каза нищо.
Останалите лозиани, събрани от Стрелата, идваха от различни малоизвестни части на Фалта. Никой от тях не изглеждаше особено обещаващ. Със сигурност не бяха от типа хора, които бившият началник на стражата би одобрил. Имаше едно младо семейство от селце южно от Редана, някъде из покрайнините на Керсос. Те бяха потомци на санусите — което се потвърждаваше от приликата им с робите, които Кърр бе срещнал само преди няколко седмици — но не бяха навлизали в пустинята с поколения. Имаше неколцина от стръмните долини в планините между Деювър, Асгоуан и Трейка — представители на кланове, свързани от столетия история. Присъстваше и семейство от Инструър — тези граждани не разбираха защо са избрани и протестираха, че са истински Първородни. Но в крайна сметка се оказа, че може да имат връзка със северняшко племе, обитаващо земите в близост до прословутия Белозъби проход.
По-късно следобед Кърр събра всички тях от името на Носителя, сломен от умора.
— Младежът е заслужил малко почивка — обясни фермерът. — Сега аз ще говоря от негово лице.
Не всички посрещнаха новините с радост. Изглеждаше, че Стрелата поражда повече лоялност от пазителите си. Но Кърр не беше от търпеливите и не остави време за противоречия.
— Не можем да си позволим да се помайваме — рече им той. — Ако възнамеряваме да съберем армия, трябва да ви изпратим по родните места, за да започнете набирането. В най-добрия случай армията ни ще напусне Инструър след три месеца. До Просеката са още три месеца. Значи най-рано можем да се надяваме да се изправим срещу Рушителя през късната пролет. Това означава, че ще трябва да пътуваме през зимата. Затова някои от вас ще бъдат изпратени напред, за да подготвят пътя — ще се нуждаем от припаси и места за разквартируване. Ще разчитаме на помощта на хора от Фавония, Редана, Пискасия и Сна Вацта, както и на онези от вас, които са родом от източните земи.
Други ще бъдете изпратени у дома, за да съберете бойци. От нашата Компания това са Те Туахангата от Хинепукохуранги, принц Уизаго от Деруйс, Геинор от Немохайм, Модал от Сна Вацта и Перду от народа на фенните. Те също ще се отправят на път, за да помолят владетелите си за помощ. В случай че това им отнеме повече от три месеца, те ще се отправят директно към Просеката, готови да присъединят подкрепленията си.