Годината на Кобрата [bg]

Излязохме от павилиона или по-скоро се изнесохме от него по доста унизителен начин. Хоремхеб трепереше от ярост, за което допринасяха и едва потисканият смях на Нахтимин, и кикотенето на щабния му офицер. С Рамзес подхванахме генерала за раменете, отведохме го на сянка под акацията и го накарахме да седне. Тласкани от любопитство офицери се насочиха към нас. Рамзес им извика да не се приближават и изрева на един слуга веднага да донесе вино. Остатъка от деня, чак до късно вечерта, прекарахме под онази акация. Запалих огън, Рамзес донесе хляб и сушено месо. Отначало изглеждаше сякаш великият генерал възнамерява да намери забрава в пиянството, но такъв беше Хоремхеб: ярост, последвана от ледено мълчание. Той седна и задъвка храната с леко притворени очи, като от време на време вдигаше взор към разкошния павилион.

— Какво е станало? — свали ризницата си и почисти пясъка от ръцете и лицето си с купа вода. — Тутанкамон е потеглил към Далечния запад, Божествения ни е напуснал. Ще скърбя за него, Маху, както и ти, както и всички ние ще скърбим, но не в това е проблемът.

— Проблемът — отвърнах аз — е, че сега Божествения баща на Божествения е фараон на Египет. Явно е бил приет от Царския съвет, от жреците, войниците на Нахтимин и меджаите. Ако ние не го приемем, ще означава гражданска война! Нямаме план. Сега не е време за дръзки думи и драматично размахване на мечове.

Всички се съгласихме. Под удължаващите се сенки на дърветата трите хиени се гърчехме неистово в опити да проследим лукавия ум на фараона Ай. Рамзес остави Хоремхеб да смуче зъби — типичен жест, когато беше развълнуван, — и отиде да даде заповеди на армията. Хоремхеб потъна в мисли, от време на време промърморваше. Аз бях толкова уморен, че просто легнах на хладната трева и заспах. Джарка ме събуди на залез-слънце. Рамзес се беше върнал със слуги да закачат цветни платнища за дърветата наоколо. Други наредиха дървени подноси с ивици печена гъска и лук.

— Рамзес ми разказа — прошепна Джарка с измъчено лице, — че фараонът наистина е преминал в Далечния запад и за случилото се след това — поклати глава. — На никого не съм казал още.

Потрих лице и почистих очи. Образи идваха и си отиваха; проблясъци като по време на битка, когато непрекъснато се сменят лица на хора. Спомени като огнени искри преминаваха през душата ми: Тутанкамон седи на столче до басейна на чистотата и се смее на гъските; Анхесенамон е до него с една ръка на бедрото и красиви очи на кошута, които ме гледат през рамо; лорд Ай с тясното красиво аристократично лице, прикрити очи и устни, които могат както да ръмжат, така и да бъдат безкрайно усмихнати и очарователни.