Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Чуйте ме! — извика той. — Една знатна жена от този град, почтена вдовица, иска да поднесе почитанията си. Дръжте се с нея с най-голямо уважение. Птолемей, в името на Аполон, събуди Селевк и гледай този скот да не повърне!
В залата за пиршества настъпи тишина. Зад двойните врати прозвуча гонг. Предвождана от войници, вдовицата на убития олигарх, облечена в траур, с посивяла коса, скрита под тъмночервен воал, бавно тръгна през залата.
Зад нея вървяха две деца и други членове на семейството й. Младата жена, която я следваше, носеше отворено ковчеже от кедрово дърво. Върху пурпурната възглавничка в него стоеше скъпоценна чаша, която проблесна на светлината и предизвика завистливи въздишки у приятелите на Александър. Вдовицата беше висока и стройна, тъжното й лице — почти скрито от качулката. Тя бавно мина покрай лежанките. Александър даде знак. Един от командирите бързо премести малката масичка от подиума. Вдовицата щеше да коленичи, но Александър поклати глава и пристъпи да я посрещне. Теламон затаи дъх. Вдовицата взе ковчежето от прислужницата си — в този момент лицето й не изглеждаше тъжно, а яростно и изпълнено с омраза, която личеше дори само от начина, по който изкриви устни и погледна към младата жена. Теламон спусна крака от лежанката. Сега вдовицата стискаше ковчежето.
— Господарю — гласът й беше силен и ясен. — Повелителю Александре, царю на македонците, върховни военачалнико на цяла Гърция. Поднасям ти този дар, тази безценна чаша в знак на моята благодарност.
Тя върна ковчежето на прислужницата, вдигна бокала от възглавничката и го подаде на царя. Александър го прие. Неуморим ценител на красотата, той го вдигна и го завъртя, така че да го види на светлината.
— Чисто злато — прошепна царят. — Сигурен съм, че отвътре е посребрена и украсена със скъпоценни камъни!
Теламон наблюдаваше вдовицата. Тя се движеше бързо, едната й ръка беше заровена дълбоко в ковчежето. Александър, който никога не пиеше толкова, колкото се преструваше, долови внезапното й движение — отдръпна се, когато жената сграбчи скритата кама и с едно рязко движение замахна към открития му врат. Роден воин, свикнал да реагира в битка, Александър беше по-бърз от нея. Той използва чашата, за да отбие удара. Вдовицата изгуби равновесие. Александър хвана свободната й ръка. Хефестион се хвърли през масата и събори жената на земята, изтръгвайки камата от ръката й. Останалите приятели на царя скочиха на крака. Стражите забързаха към него. Маси се прекатурваха, съдове тракаха по пода, ечаха викове и крясъци. Децата, дошли с вдовицата, започнаха да плачат. Мелеагър крещеше. Опита да се доближи, но един от началниците на стражата го отблъсна. Александър стоеше на подиума и хладнокръвно разглеждаше чашата — облечените му в черни брони стражи завлякоха пред него вдовицата на Демад и я принудиха да коленичи пред царя.
Пребледнял, Александър я погледна, сякаш не я виждаше.
— Не съм ти заповядал да коленичиш.
Стражите я изправиха.
— Нито съм им наредил да те държат.
Жената остана свободна, с наведена глава и тресящи се рамене.
— Благодаря ти за подаръка — отекна гласът на царя. — Разбирам скръбта ти. Дадох дума и тя беше престъпена. Жадувам мир и ти желая доброто. Приемам дара ти.
Александър слезе от подиума. Взе камата от ръката на Хефестион и я хвърли през рамо върху мраморния под, където тя издрънча. После рязко сграбчи жената за рамото, дари й целувката на мира по всяка буза, взе чиния с медени сладки и коленичи пред плачещите деца.
— Вземи си сладко — каза той и погали едното по косата. — Цялата чиния. Да дойде началникът на стражата! — Александър се изправи. — Съпроводете тази жена до къщата й. Нека се знае, че Александър Македонски не воюва с вдовици и сираци.
— Великодушен както винаги — прошепна Аристандър. — Никога не знам накъде ще го избие.
Теламон се канеше да му отговори, когато прозвуча тръбен звук за тревога. Пронизителният тон предизвика незабавна тишина. Ефеските първенци се засуетиха. Двама от приятелите на Александър все още спяха, но по-бдителните се събраха около царя. Още стражи се появиха от сенките. „Хубавците“ на Аристандър заобиколиха лежанката му и блъснаха встрани масата. Александър се обърна и ги изгледа мрачно. Един иконом влезе, залитайки и хлъзгайки се. Спря пред масите и закърши ръце.
— Царю, тревога!
— Това го разбрах!
Александър тръгна напред, правейки знак на Аристандър и Теламон да го последват. Излязоха от залата за пиршества. Пърхащ в одеждите си като яркоцветна пеперуда, икономът прошепна задъхано: