Безбожникът [bg]

— Не е от моя полк. Тук е доста усамотено — продължи командирът. — Може би се е разхождал, видял е някого и се е сбил.

— Но защо не си носи бойния колан? — попита Александър. — Обикновено Гарваните охраняват портите.

Теламон се изправи и тръгна из галерията. Спря до една мраморна пейка, долепена до стената.

— Донесете факлите! — извика на войниците.

Наведе се и потърка тъмното петно на края на пейката. После бръкна под нея, откри глинена кана и я измъкна — миришеше на евтино вино. Пъхна я в ръцете на командира и като седна, втренчи поглед в осеяното със звезди небе.

— Защо се държиш тъй загадъчно, Теламоне? — нетърпеливо го запита Александър.

Лекарят се премести на пейката.

— Помисли! — каза той. — Късен следобед. Слънцето залязва. Тази галерия е сенчеста, хладно и приятно място за седене — той посочи пред себе си. — Пейката е почти скрита от колоните. Този войник е свършил дежурството си. Отива в палатката и оставя шлема и меча си — Теламон посочи с ръка. — По-надолу има още един двор, който води към кухните, нали?

Началникът на стражата проследи ръката му и кимна утвърдително.

— Какво би направил всеки войник? — попита лекарят.

— След като е бил дежурен пред вратите в жегата? Отива в кухнята, взима кана вино, която иска да изпие сам, идва тук, далеч от наблюдателното око на командира си и се скрива в сенките зад колоната — Теламон взе отново каната и я претегли. — Тя събира поне три-четири чаши.

— После е заспал — довърши вместо него Александър и излая на войниците, които се събираха около тях, да отстъпят.

— Тогава го е нападнал убиецът — обясни лекарят. — Заспалият и замаян от виното войник не е можел да се съпротивлява. Убит е с един силен удар и завлечен зад преградите.

Теламон се изправи и бавно отиде до тях. Обърна се и разпери ръце.

— Ето, всичко е отнело не повече от няколко секунди.

— Но защо? — полюбопитства Аристандър.

— По-важното е кой — обади се Александър.

— Трябва да е бил Кентавърът — лекарят посочи трупа. — Мога да го прегледам по-обстойно, но изглежда сякаш е ритнат от кон в слепоочието.

— И защо?

— За да се всява ужас, Аристандре! — обясни Теламон. — Кентавърът ни показва своята власт. Може да броди из царския дворец и да прави каквото си иска. Видя ли какви страсти кипят в Ефес? Как вдовицата на Демад се опита да убие царя?

— Неблагодарна кучка! — отсече Александър. — Изкушавах се да й отрежа главата.

— Това щеше много да се понрави на Кентавъра — Теламон сграбчи ръката на царя и го придърпа по-наблизо. — Не се дръж като деспот — предупреди го той. — В този случай не си отмъщавай — лекарят долови винения дъх на Александър.

— Все пак трябва да разследваме опита й за убийство! — отсече Аристандър.