Съдбовният кораб [bg]

Роника изсумтя с презрение. Изправи се бавно на крака и коленете ѝ изпукаха.

— Имам си очи и уши. Освен това този град е моят град и го познавам по-добре, отколкото ти някога ще го познаваш.

Докато вдигаше студения ръжен в ръката си, Роника наблюдаваше очите на съветничката. Ето го отново, този проблясък на страх по лицето на жената. Изведнъж тя разбра, че правилният подбор от думи и заплахи можеше да принизи тази жена до подсмърчащо дете. Който я беше пречупил, го бе направил напълно. Тя беше куха обвивка от власт, прикриваща бездна от страх. Понякога Търговката изпитваше съжаление към нея. Беше твърде лесно да я тормози. Въпреки това, когато я обземеха подобни мисли, тя вкоравяваше сърцето си. Страхът на Серила я правеше опасна. Виждаше всеки като заплаха. Съветничката предпочиташе да нападне първа и да сгреши, вместо да допусне някой да удари пръв. Смъртта на Давад го доказваше. Тази жена си бе приписала власт над Бингтаун, която, според Роника, никой — дори сатрапа — не притежаваше. И по-лошо — опитите ѝ да използва правомощията, за които претендираше, разкъсваха каквото бе останало от способностите на Бингтаун да се самоуправлява. Роника щеше да използва всички ходове, които можеше, за да се опита да върне Бингтаун към мира и самоуправлението. Само ако се възцареше мир, тя щеше да може да възстанови семейството си или поне да открие дали някой от тях е оцелял.

Затова тя изимитира надменния жест на жената и захвърли ръжена върху каменното огнище. Той се приземи с издрънчаване и се търкулна. Роника забеляза как съветничката трепна. Сега вече огънят се разгаряше добре. Тя му обърна гръб и скръстила ръце, застана лице в лице със Серила.

— Хората клюкарстват и ако някой иска да знае какво се случва наистина, ги слуша. Дори прислужниците, стига да се отнасят към тях като с човешки същества, могат да бъдат източник на информация. Така разбрах, че делегация от Нови Търговци, оглавена от Мингсли, е правила опити за мирни преговори с теб. Именно затова е толкова важно да погледнеш какво открих в записите на Давад. За да се отнесеш предпазливо с Мингсли.

Бузите на Серила силно порозовяха.

— Така значи! Каня те в дома си от съжаление към теб, а ти се възползваш от възможността, за да ме шпионираш!

Роника въздъхна.

— Нищо от това, което казах, ли не чу? Не съм получила тази информация като съм те шпионирала. — Така се бе сдобила с друга информация, но нямаше смисъл да ѝ го разкрива сега. — Нито се нуждая от съжалението ти. Приемам настоящото си положение. Променяло се е и преди и ще се промени отново. Нямам нужда ти да го променяш. — Тя изсумтя леко развеселено. — Животът не е състезание да върнем минало положение. Нито трябва да бързаме, за да достигнем бъдещето. Това, което прави живота интересен, е да видиш как нещата се променят.