Бавачката на ангели [bg]

Знаеше, че Аника е права, но в същото време чувстваше, че за него разследването е по-важно. И не беше толкова глупав, че да не разбира защо. Правеше го заради нея, заради момиченцето, което той и Май-Брит разочароваха.

Аника бе спряла да се смее и сега го гледаше сериозно.

– Този случай означава много за теб.

– Да, така е. И Ерика може да помогне. Тя е способна жена. Знам, че Патрик не би одобрил, че я замесвам в разследването, но работата ѝ е да изравя факти от миналото, а това безспорно е талант, от какъвто се нуждаем в момента.

Аника помълча малко. После си пое дълбоко дъх.

– Окей. Няма да кажа нищо на Патрик. При едно условие.

– Какво?

– Ще ме държиш в течение на всичко, което ще откриете с Ерика, а при нужда аз ще ви помагам. Мен също ме бива да изравям факти.

Йоста я погледна учудено. Не това беше реакцията, която очакваше.

– Добре, разбрахме се. Но както сама каза, ще ни се стъжни, когато Патрик разбере.

– Тогава ще му мислим. Докъде сте стигнали? Какво мога да направя?

Облекчен, Йоста преразказа разговора, който бе провел с Ерика сутринта.

– Трябва да открием всички ученици и учители в интерната. Разполагам със стария списък, но много от данните са остарели. Все пак можем да го използваме за отправна точка. Някои от фамилните имена са доста необичайни, а и на старите адреси може да живеят хора, които да знаят къде са се преместили предишните обитатели.

Аника повдигна вежди.

– Нямаме ли личните им номера?

Йоста я зяпна. Можеше ли да е толкова глупав? Почувства се като идиот и не знаеше какво да каже.

– Съдейки по изражението ти, имаме номерата, така ли? Добре. Тогава мога да намеря обновената информация до днес следобед или най-късно до утре сутринта. Това достатъчно скоро ли е? – попита тя и се усмихна, за радост на Йоста.

– Чудесно – каза той. – През това време смятам с Патрик да отидем да говорим с Леон Кройц.

– Защо точно с него?

– Всъщност няма конкретна причина, но той беше едно от момчетата, които си спомням най-добре. Останах с впечатлението, че той е водачът на групичката. Освен това чух, че със съпругата му тъкмо са купили голямата бяла къща горе на хълма. Сещаш се, във Фелбака.

– Онази бялата, с хубавия изглед? За която искаха десет милиона крони? – попита Аника.

Стойността на къщите с изглед към морето интригуваха местните жители и всички следяха първоначално обявените цени и крайните суми, платени за имотите. Но въпреки това десет милиона крони не беше число, което се чува всеки ден.

– Имат средства, доколкото знам.

Йоста си припомни момчето с тъмните очи и красивото лице. Още тогава излъчваше заможност, както и още нещо, по-трудно определимо. Ако трябваше да го дефинира, най-доброто описание може би би било някакъв вид вродена самоувереност.

– Тогава да се залавяме за работа – каза Аника.

Тя остави чашата си в миялната и погледна Йоста, който последва примера ѝ.