Бавачката на ангели [bg]

– Значи, нямаш теории? Сигурно си мислил за това през годините?

Мелберг звучеше скептично. Йон не му обърна внимание и се обърна към Патрик.

– Ще поясня малко. Ние не живеехме със семейството. Ходехме на училище там, но имаше строга граница между учениците и семейство Елвандер. Например не бяхме поканени на великденския обяд. Рюне много старателно ни държеше настрана и ръководеше училището като военен лагер. Затова родителите ни го обичаха толкова искрено, колкото ние го мразехме.

– Учениците разбирахте ли се помежду си, или имаше конфликти?

– Често възникваха разправии. Обратното би било странно, все пак в училището учеха само момчета в пубертета. Но не се е случвало нищо по-сериозно.

– Ами учителите? Те какво мислеха за директора?

– Онези страхливци бяха толкова изплашени от него, че едва ли са мислели каквото и да е. Във всеки случай не са казвали нищо, което да е достигнало до ушите ни.

– Децата на Рюне са били горе-долу на вашата възраст. Общувахте ли с тях?

Йон поклати глава.

– Рюне никога не би позволил нещо такова. Но често виждахме най-големия му син. Той беше нещо като помощник в училището. Същински задник.

– Звучиш все едно имаш доста крайно мнение за някои от членовете на семейството.

– Ненавиждах ги, също както всички останали ученици в интерната. Но не достатъчно, за да ги убия, ако това си мислите. Недоверието към висшестоящите си е част от пубертета.

– Ами другите деца?

– Гледаха си своята работа. Пък и смееха ли да правят друго? Същото се отнася и за Инез. Тя сама се грижеше за чистенето, прането и готвенето. Дъщерята на Рюне, Анели, също помагаше доста. Но както казах, не ни беше разрешено да общуваме с тях и за това може би си имаше причина. Много от момчетата бяха истински мръсници, разглезени и привилегировани още от малки. Предполагам, че именно заради това се бяха озовали в училището. След като са осъзнали, че са отгледали мързеливи и неспособни индивиди, родителите им в последния момент са се опитали да поправят грешката, като ги пратят на Рюне.

– И твоите родители едва ли са живели в мизерия.

– Имаха пари – каза Йон, наблягайки на „имаха“.

После стисна устни, за да покаже, че не смята да обсъжда въпроса. Патрик не настоя, но реши по-късно да провери семейната история на Холм.

– Тя как е? – попита Йон внезапно.

Мина около секунда, преди Патрик да разбере какво има предвид.

– Ева? Ами изглежда добре. Както казах, решила е да стегне къщата.

Йон отново се обърна към Вальо и на Патрик му се прииска да можеше да чете мисли. Чудеше се какво ли се върти в главата на Холм.

– Благодаря, че ни отдели време – каза той и се изправи.

В момента не можеха да постигнат нищо повече, но разговорът допълнително разпали любопитството му за живота в интерната.

– Да, благодарим. Разбирам, че сте много зает – каза Мелберг. – Между другото, поздрави от партньорката ми. Тя е от Чили. Имигрирала е тук през седемдесетте.