![Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/9/zavrshchane-na-ostrova-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Не очаквах, че ще ме предаде - каза Мал. - Наистина мислех, че е от антигероите.
Карлос седеше на земята. Беше свалил обувките и чорапите си, за да се опита да ги подсуши. Извади парче водорасло от косата си.
- Какво, според теб, имаше предвид Мади, когато каза, че цял Аурадон ще гори също като Камелот?
Иви сви рамене.
- Нали това правят злодеите? Заплашват.
- Стори ми се доста конкретно, как мислиш? - настоя Карлос. - Откъде знае за пожарите в Камелот?
- Я чакай, казала е нещо за Камелот? - попита Мал.
- Да. Ти нали спомена, че там е вилнял лилавият дракон? - рече Карлос.
Мал кимна.
- Да.
- Може би Бен е съобщил в новините - предположи Иви.
- Може би - съгласи се Мал, изтръска якето си и стана. - Слушайте, трябва да ви кажа нещо, но първо да се изсушим, защото не мога да мисля толкова мокра -тя разтърси глава и пръсна капки вода. - Магазинът на Джафар е наблизо, така че Джей и Карлос могат да се преоблекат там. Ние с Иви ще отидем в Изгодния замък. Елате, когато сте готови.
Четиримата поеха към града. Мал жвакаше на всяка крачка, Иви вървеше по чорапи, Карлос беше бос, с мокрите маратонки в ръка, а Джей безгрижно подскачаше. Момчетата пресякоха към Алеята на Съжалението, която водеше до магазина на Джафар, а Мал отключи вратата на Изгодния замък.
Тя се обърна и се усмихна тъжно на Иви.
- Между другото, благодаря, че тръгна след мен.
- Няма за какво. Затова са приятелите - каза Иви.
Мал кимна.
- Благодаря ти, че си ми приятелка. Истинска приятелка.
По-късно дойдоха момчетата - Карлос в лилаво-жълт пуловер и къси панталони, които му бяха широки. Иви бе облякла една от тениските на Мал и бе обула стари нейни ботуши и джинси на дупки. Четиримата се настаниха в креслата и по килима в стаята на Мал. Карлос дори успя да запали огън в камината. Не бяха спали цяла нощ, а вече се зазоряваше.
- Мал, какво щеше да ни кажеш? - попита Карлос, който ръчкаше огъня с пръчка. Беше си сложил маратонките пред решетката и се надяваше, че скоро ще изсъхнат.
- За крокодилите в залива - рече Мал. - Те не стоят ли край Протока на Хук? Защо изведнъж всичките се озоваха в Залива на обречените?
- Малко смяна на средата - изсумтя Джей.
- Не, стори ми се, че пазят нещо. Нещо важно - каза тя, протегнала ръце към огъня, за да ги стопли. - И мисля, че знам какво е то.
- Входът към Катакомбите - каза Карлос.
- Да, как разбра? - попита Мал малко кисело, защото й развали изненадата.
- Налучках - усмихна се Карлос. - Сериозно, какво друго би могло да бъде?
- Както и да е, докато бях под водата, ми се стори, че видях пещера. Крокодилите излизаха от нея. Сякаш вътре им беше леговището.
- Хмм - проточи Джей. - Ако крокодилите са излизали от нея, трябва да има и друг вход откъм сушата. Крокодилите правят леговищата си на сушата, не във водата. Освен това, ако Джафар, Злата кралица и Круела наистина са слезли в Катакомбите, едва ли са го направили с плуване. Никой от тях не може да плува.
- Идеално - каза Карлос. - Защото не мога да кажа, че очаквам с нетърпение пак да се намокря. Маратонките ми тъкмо изсъхнаха.
- Трябва да съобщим на антигероите, за да ни помогнат да намерим този вход -каза Иви. - Ин Сид предупреди всички да се приберат в подземието до изгрев, така че ще отидем да им кажем.
- Добра идея - рече Джей.
- Смешна работа - обади се Мал. - Ако сме прави и крокодилската пещера е входът към Катакомбите, Мади, която си мислеше, че ще се отърве от мен, всъщност ни направи услуга.
- Помогна ни, вместо да ни попречи - заяви Карлос и обу вече изсъхналите си чорапи.
- Вярно е това, дето Феята кръстница все го повтаря - каза Иви и прегърна една лилава възглавница.
- „Не позволявай доведените ти сестри да те потискат"? - попита Мал.
- „Добротата върви по тайнствени пътища. Дори в най-гъстия мрак можеш да откриеш светлина, която да ти покаже пътя."
Четирите талисмана
35.
Подземно леговище
Антигероите бяха усърдни и до обяд бяха претършували целия плаж, но не успяха да намерят нищо. Мал бе почти готова да се предаде и да се откаже да търсят входа. В края на краищата, когато видя подводната пещера, се давеше - можеше да е халюцинация.
Само че тогава, в самия край на Залива на обречените, в една скала току над водата, Карлос и Големия Мърф откриха малък отвор в земята колкото заешка дупка.
- Не може да е това. Как ще влезем? - попита със съмнение Иви. - А и щом не е достатъчно широко за нас, със сигурност няма да е достатъчно широко за крокодил.