Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Стига!

- Добре, добре, просто не мога да устоя на изкушението. Толкова е скучно тук -каза Джей приглушено иззад ръката й.

- Сега накъде? - попита Мал.

Карлос сведе глава към картата.

- Не пише.

Той огледа двете разклонения на тунела. Едното бе покрито с големите следи от лапи, които видяха преди, другото бе чисто.

- Не знам.

- Хм - замисли се Мал. - Езерото е отровно, нали? Каквото и създание да живее тук, знае това, така че вместо да следваме отпечатъците му, може би е добре да тръгнем в другата посока. Трябва да открием мястото, до което създанието не би припарило.

- На мен ми се струва добре - каза Карлос, който не тръпнеше от желание да срещне под земята голямото животно или каквото там беше.

Тръгнаха по чистото разклонение. След няколко метра фенерчето угасна, но Джей го удари в стената и то светна отново. Тук тунелът беше по-тесен, имаше само толкова място, колкото да се промушат напред.

- Мисля, че наближаваме вода - каза Мал. - Въздухът е влажен.

- И мирише - добави Иви. - Направо си е токсично.

Карлос вече бе запушил нос с пръсти и сега Мал и Иви последваха примера му. Джей свали шапката и я притисна към носа си. Продължиха да вървят, докато чуха шум от вода, плискаща в пясък. Сигурно беше Отровното езеро.

Те се затичаха - Джей бе насочил фенерчето напред.

Появи се широко тъмнолилаво езеро, в което бълбукаше отровен газ. В средата се издигаше малък скалист остров, върху който растеше едно-единствено дърво с един узрял, лъскав червен плод. Четиримата се вторачиха в него, неспособни да повярват на очите си. Беше невъзможно да приемат, че нещо може да порасне под земята и че след цялото си ходене бяха стигнали до един от най-опасните предмети в света.