![Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/9/zavrshchane-na-ostrova-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Ей, къде изчезнаха? - попита той Джей. - Мал и Иви - няма ги.
- Странно, ей сега бяха тук - каза Джей.
- Е, сега обаче ги няма - раздразни се Карлос.
Повечето от членовете на клуба бяха тръгнали по задачите си и сега той хукна към неколцината останали, за да ги пита дали са виждали Мал и Иви.
- Тръгнаха с Лудата Мади - каза Изла. - Обаче не знам накъде.
- Лудата Мади? Защо им е да тръгват с нея?
Изла поклати глава.
- Мал и Мади не са ли приятелки?
- Да, но... - призна Карлос, обзет от сериозно безпокойство.
Защо бяха тръгнали, без да кажат нищо на него или на Джей? Не им беше присъщо да изчезват без предупреждение. Тъкмо щеше да започне да изпада в паника, когато Иви нахлу в стаята.
- Момчета! - извика тя.
- Къде беше! - кресна Карлос. - И къде е Мал?
Иви се опитваше да успокои дишането си. Беше тичала и бузите й бяха порозовели.
- Ако спреш да ми крещиш, ще ти кажа.
- Извинявай - бързо каза той. - Просто се притеснихме.
- Карлос се притесни - поправи го Джей. - Аз си знаех, че ще се върнете.
- Мал тръгна с Мади. Мисля, че се насочиха към Залива на обречените. Не знам какво става, но имам лошо предчувствие - каза Иви. - Чух Мади да казва нещо за Катакомбите и реших да се върна да ви извикам, ако се случи нещо.
- Да вървим - каза Карлос. - Заливът на обречените е доста далече.
31.
Спасителите
Джеи познаваше всички преки пътища в града или поне така си мислеше. Като реши, че ще се движат по-бързо, ако избягват тесните улички, той ги поведе към Злобната улица, но скоро разбра, че е допуснал грешка. Така се отдалечаваха от Залива на обречените, вместо да тръгнат по Улицата на болката и после по Кея на гоблините, както беше предложила Иви.
- Извинявайте, мислех, че така ще е по-бързо - изпъшка той, свали шапката и избърса челото си с нея.
- Няма проблем, важното е да стигнем дотам - каза Иви, докато тичаха по калдъръмените улици, вдигайки облаци прах, и привличаха любопитните погледи на малцината, които срещаха по пътя си.
Най-сетне подминаха Изгодния замък и пътят до Разклатения мост им се откри.
- Чакайте! - извика Иви. - По-добре да не се издаваме.
- Но къде са те? - попита Карлос, оглеждайки моста. - Не ги виждам.
- Ясно чух Мади да казва, че ще чакат тук. А може би каквото и да са чакали, вече се е случило - предположи Иви и в гърдите й се надигна неприятно чувство. - Трябваше да остана тук! Проклети да са тези обувки, страшно ме забавиха.
Джей се втренчи в моста. Изглеждаше пуст и самотен на лунната светлина, но в края му той зърна две яркоцветни глави: едната - синьо-зелена, другата -лилава.
- Ето ги! Виждам ги!
Иви се завъртя в посоката, към която сочеше.
- Да се приближим - каза тя и тримата се запромъкваха напред към брега, като се стараеха да се доближат максимално до моста, но да останат незабелязани.
- Какво правят? - попита Карлос. - Просто гледат към водата. Какво чакат?
- Може би някой гоблински шлеп? - предположи Иви. - Те не се ли движат през нощта?
Джей се почеса по челото под шапката.
- Обяснете ми отново защо се промъкваме тайно? Защо просто не кажем на Мал, че сме тук?
- Не! - каза Иви. - Още не.
- Защо не? - попита Карлос, който я изгледа така, сякаш я смяташе за параноичка.
- Защото нямам доверие на Мади и ако им кажем, че сме тук, никога няма да разберем какво крои - обясни им тя.
- Ти просто не харесваш вещиците - заяви Джей.
- Глупости! - Иви се ядоса, че не приемат думите й сериозно. - Май сте забравили, че и аз съм вещица. Като майка ми. И си се харесвам.
- Ти си вещица? - повтори Карлос. - А, вярно, наистина си вещица. Бях забравил.
Иви кимна.
- Няма нищо, почти всички забравят. Мислят си, че съм просто зла принцеса.
Те наблюдаваха Мал и Мади, които все така стояха втренчени в тъмната вода, и след няколко минути на момчетата им доскуча.
- Хайде, Иви, хайде просто да кажем на Мал, че сме тук. Трябва да започнем да търсим входа към Катакомбите - каза Джей.
- Още мъничко - помоли Иви.
- Просто не виждам смисъла - рече Джей. Двамата все още спореха, когато Карлос панически ги сръчка и двамата.
- Какво? - ядоса се Джей.
Карлос не можа да продума, затова само посочи... и вниманието на всички бе приковано от гледката на Разклатения мост, където няколко злодейски деца бяха излезли от сенките и се бяха скупчили около Мал и Мади. Групата бе пъстра -включваше Антъни Тримейн, Джини Готел и едрите братя близнаци Гастон и Гастон.
- Иви беше права, това никак не изглежда добре - прошепна Карлос.