Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Завръщане на Острова на изгубените [bg]
Завръщане на Острова на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Завръщане на Острова на изгубените [bg]

Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:

Когато Мал и приятелите й започват да получават заплашителни писма с настояване незабавно да се завърнат у дома, децата на легендарни злодеи не могат да повярват, че някой е достатъчно наивен да ги предизвиква по този начин. Подозират, че не друг, а самите им родители имат пръст в тази работа и когато Иви поглежда в магическото си огледало, това, което вижда, само затвърждава най-големите им страхове. След сблъсъка си с Мал, Злодеида е само един малък гущер, но продължава да носи прозвището „най-ужасният злодей на света“… Възможно ли е да е открила начин да избяга? Мал, Иви, Карлос и Джей знаят, че трябва да се промъкнат обратно на Острова и да разнищят тази история.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 73
Перейти на страницу:

- Какво чакаш! - извика Карлос и направи няколко движения от джудото, които бе гледал във видеоигрите.

Антъни завъртя очи и си тръгна.

- Е? - обърна се Карлос към Лудата Мади, докато Гастоните се измъкваха незабелязано, а Джини побягна с хленчене. - Сега сме трима срещу един.

Мади отметна синьо-зелената си коса от лицето и се усмихна злобно, а очите й се разшириха от маниакална ярост.

- Мислите си, че спечелихте, но ви обещавам, че Аурадон ще гори точно като Камелот! - каза тя, изкиска се като вещица и се стопи в нощта.

Иви се изправи, хукна към парапета и се вторачи в тъмната вода.

- Къде е Мал? - попита тя. - Не я виждам!

- Ето я! - Джей посочи тъмнолилавата коса и ръцете, които пляскаха по водата.

- Скачай! Какво чакаш? - каза Иви, като видя, че Джей се колебае.

- Не мога да плувам - призна той. - Не е като да са ни организирали уроци на Острова на изгубените!

Карлос дотича при тях и започна да разкопчава тежкото си яке.

- Аз мога да плувам кучешката! Аз ще скоча!

- Чакай! - викна Джей. - Има крокодили!

Мал бе заобиколена от няколко огромни люспести звяра, които щракаха с челюсти. Тя се поклащаше по вълните и викаше за помощ.

- Идваме! - викна Иви. - Карлос ще те спаси!

Карлос се изкатери на парапета и се втренчи в гладните крокодили във водата.

- Ъъ, така ли?

- Скачай! - извика Иви. - Не се бой от крокодилите, с Джей ще отвлечем вниманието им!

Тя го бутна леко и той полетя към водата. Черно-бялата му глава се мяркаше над вълните, когато заплува към Мал.

- Супер! И как ще отвлечем вниманието им? - попита Джей.

- С примамка!

- Страхотно! - рече той. - Ти май наистина пътуваш с всичко необходимо, а?

Иви го изгледа.

- Чакай малко, ние ли сме примамката? - простена Джей.

- Да! Бързо! - Иви хвърли едната си обувка към най-близкия крокодил и тя го уцели по главата. После изсвири с уста и провеси крак от парапета. - Насам! Ехооо!

Джей се протегна напред от ръба на моста и размаха ръце.

- Хайде! Насам! Елате и ме изяжте! - извика той и после, обзет от внезапно вдъхновение, започна да скандира: - Тик-так, тик-так, тик-так!

Всички знаеха, че крокодилите около Острова на изгубените не са обикновени, защото произхождат от самия единствен и неповторим Тик-Так. Звукът на цъкащ часовник бе като приспивна песен за крокодилите, затова те се хипнотизираха от гласа на Джей и заплуваха към него и Иви.

Мал изпищя за последен път, преди главата й да потъне под вълните, но с един последен напън Карлос се озова до нея. Гмурна се във водата и я подхвана под мишниците.

- Хванах я! Хванах я! - извика той, като внимаваше да държи главата на Мал над водата, докато плуваше към брега, заобикаляйки крокодилите, които кръжаха нетърпеливо около Джей, омаяни от ритмичния му напев.

- Тик-так, тик-так... Точно така, елате насам. Тик-так, тик-так - не спираше Джей. - Тик-так, тик-так!

Иви прибра крака си и хукна да помогне на Карлос. С общи усилия двамата измъкнаха Мал на сушата.

33.

Змийски люспи

Късно вечерта една фея потупа Бен по рамото и му каза, че Фейлин е помолила да се срещне с нея и екипа й архивари в библиотеката на дъба. Докато чакаше, Бен бе чел последните доклади за времето в цялото кралство, за да види дали нещата се влошават. През последните няколко часа никой не бе виждал лилавия дракон, но кой знае къде щеше да удари този път.

Той последва феята по виещата се стълба към огромната библиотека в един от най-високите клонове на дъба. Фейлин кръжеше пред огромен екран и си жужеше тихо с екипа си. Стаята беше топла и уютна, зад решетката на камината припукваше огън, а пред нея се редяха дълги маси, обвити в клонки и листа, на които работеха феите.

- А, Бен, дойде ли? Добре - каза тя и прелетя до него. - Мисля, че открихме нещо.

Тя махна с ръка към образите, прожектирани на екрана, а именно две увеличени снимки на лилави люспи. Фейлин литна към екрана и показа острите ръбчета на едната.

- Виж тук - каза тя. - Ръбовете на твоята люспа са почти същите като тези на люспата вдясно, макар че тя е почти десет пъти по-голяма. Лявата е твоята змийска люспа, а дясната е с големината на драконова люспа.

- Значи има съвпадение? - попита той.

- Така мислим. Или има две различни създания с идентични ръбове на люспите, или и двете люспи са от едно създание, което може да приема два различни образа. Мислим, че случаят е именно такъв, тъй като е почти невъзможно да съществуват две създания с точно тези особености - каза тя, прехвърчайки ту към едната снимка, ту към другата.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 73
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)