Завръщане на Острова на изгубените [bg]

Единствената светлина идваше от фенерчето на Джей.

- Ин Сид каза, че картите не са напълно точни. Правени са по предположения -напомни Карлос.

Отдалече дървото изглеждаше малко, но отблизо бе по-високо от сграда, а стволът му бе широк колкото къща. Заемаше почти целия остров.

- Предполагам, че трябва да се кача по него - каза Иви и нервно погледна страховитото дърво. Иви прекарваше времето си вкъщи и се учеше да бъде красива. Не беше от хората, които се катерят по дървета.

Светлината от фенерчето примигна и отслабна. Батериите бяха на свършване.

- Бързо, преди фенерът да угасне! Имаме още три талисмана - напомни Джей.

- А и онова нещо още е някъде там - каза Карлос. Някъде отдалече пак долетяха душещите и сумтящи звуци. - Побързай, преди да ни е открило.

- Добре. Качвам се - каза Иви и леко трепереща започна да се катери по дървото.

Издърпа се на най-ниския клон и започна дългото, мъчително катерене до горните клони, насред които висеше плодът. Два пъти се убоде на тръни, но не обърна внимание на дупчиците, които се появиха на крака и ръката й. Имаше работа за вършене, раните щеше да прикрие по-късно с коректор.

В подножието на дървото приятелите й чакаха неспокойно и от време на време й даваха съвети.

„Внимавай с този клон! Заобиколи! Стъпи на левия и се издърпай нагоре!"

Когато най-сетне се добра до върха на дървото, Иви се изуми. Беше обсипано със стотици ябълки. Всичките отровни, тя не се съмняваше, но само една от тях бе талисманът. Имаше само един Плод на отровата. Кой ли беше?

- Има много ябълки! - извика тя. - Не знам коя да откъсна... Всичките са еднакви!

- Ще познаеш коя е! - викна нагоре Карлос.

Съсредоточи се!, каза си Иви. Приятелите й полагаха усилия да й помогнат и трябваше да се измъкнат оттук, преди да се появи душещото същество. Тя се съсредоточи върху ябълките. Бяха толкова много и до една сочни и червени.

- Коя да избера? - чудеше се тя на глас и тогава я зърна през клоните.

Една-единствена златна ябълка сред червените.

Изкатери се още по-нагоре и я откъсна от клона. Беше великолепна - лъскава и златна. Иви се прехласна от красотата й. Изглеждаше безкрайно вкусна и направо молеше да я изядат. Какво толкова, нищо нямаше да стане, ако си отхапе една мъничка...

- Какво правиш? - кресна Джей от подножието на дървото.

Закъсня, Иви вече бе отхапала от ябълката. Наистина беше вкусна и за момент тя не съжали. После клепачите й натежаха и тя се прозя.

- Иви! Какво става? - попита Мал.

- Спи... спи ми се, като на онова джудже.

Иви се засмя и седна на клона, на който допреди малко бе стояла. Главата й започна да се замайва от отровата.

- Недей! Не заспивай! - извика Мал.

- Ще опитам - рече Иви.

Тя се изправи и се опита да се пребори със сънливостта. Като дете веднъж-дваж бе изяждала по някоя отровна ябълка и може би имаше някакъв имунитет. Майка й ръсеше отровни ябълки навсякъде.