Завръщане на Острова на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542717041
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщане на Острова на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Откъде е драконовата люспа? - попита Бен, като се опита да скрие тревогата си. - От Злодеида ли е?
- Не точно - каза тя и литна до рамото му. Гласът й беше тънък и мелодичен като звънче.
Бен издиша.
- Какво значи това? От какво същество е люспата?
- Не е от създанията, които имаме в базата данни. Колкото и да се опитвахме, не можахме да открием съответствие на твоята люспа, но Лекси Роуз се сети, че наскоро ни донесоха нещо подобно - Фейлин щракна прожектора, за да покаже следващата снимка. - Както знаеш, ние обичаме да изучаваме всяка страна на природата и винаги сме молили, ако някой в Аурадон открие нещо ново, да ни го изпрати, за да го добавим към колекцията си. Наскоро няколко джуджета копаели нова мина край Далечния залив и открили нещо необичайно.
Другите феи се размърдаха на столовете си и започнаха да хвърлят нервни погледи към екрана, когато на него се появи снимка на джуджета, ухилени пред фотоапарата, с колички, пълни с искрящи необработени диаманти.
- Виж тук - каза тя, литна обратно към екрана и запърха пред долната част на снимката.
Бен се наведе и видя, че подът на мината е посипан с лилави люспи.
- Скоро след това джуджетата затвориха мината. Разказаха как имали чувството, че е обитавана от духове, макар че никога не ги били зървали. Просто усещали странно присъствие там. Едно от тях, мисля, че беше племенник на Док, забелязал люспите и ни изпрати няколко за архива.
- Далечният залив е доста близо до Чаровния - каза Бен. - А Камелот е на север. Драконът явно е използвал минните галерии, за да се крие, и затова хората на Артур не са успели да го хванат. Трябва да вляза в мината с екип помощници.
- Джуджетата пратиха карта, така че няма да е трудно да откриеш входа - каза Фейлин. - Ще ти направя копие.
- Чакай малко, още не си ми казала дали е възможно люспите да са от Злодеида - напомни той.
- Съжалявам, но просто не знаем. Оказва се, че нямаме образец от Злодеида. Сабята на принц Филип е била избърсана грижливо след сблъсъка им преди двайсет години. Но ако ни пратиш люспа от гущера в библиотеката ви, ще можем да ти кажем със сигурност.
- Благодаря. Ще поръчам на хората си да изпратят образец възможно най-бързо. Много ми помогнахте.
Той стисна ръчичката на Фейлин с палец и показалец и махна на останалите феи.
- Бен, още нещо за този дракон... дори да не е Злодеида, пак е невероятно опасен. Ако е способен да мени формата и големината си, значи може да ползва изключително мощна магия. Трябва да си готов да използваш не по-слаби заклинания срещу него. Знам какви са правилата на Аурадон, затова не ти давам този съвет с леко сърце - каза тя. Жужеше тревожно.
- Няма да съм сам, не се притеснявай. Ще кажа на Мерлин да тръгне към Далечния залив при първа възможност. Този път ще му позволя да си донесе жезъла - усмихна се Бен. - Знам, че го сърбят ръцете да го вкара в работа.
Фейлин кимна.
- Представям си.
Забелязала мрачното му изражение, тя запърха успокоително край рамото му.
- Не забравяй, ако те налегнат съмнения, мисли за хубави неща и ще откриеш
правилния път.
Той се усмихна на миниатюрната фея. Най-хубавото нещо, за което можеше да помисли, бе Мал и приятелите й да се върнат от Острова на изгубените невредими. Надяваше се, че това ще се сбъдне.
34.
Подводно прозрение
Пфу, сега кожата ще се свие - оплака се Мал, докато изстискваше якето си и се опитваше да изсуши косата си. Беше повърнала няколко литра вода и все още трепереше от уплахата, че почти бе се удавила, да не говорим че едва не стана вечеря на крокодилите. Но Мал си беше Мал, разбира се, и нямаше намерение да показва колко е разтърсена от преживяното, та затова предпочете да се оплаква от похабеното си яке.
- Ама и ние сме едни пристанищни плъхове - засмя се тя.
Карлос бе също мокър до кости, Иви беше боса, а якето й бе разкъсано. Прическата й а ла птиче гнездо можеше да съперничи и на най-страховитите перуки на Круела.
- Говорете за себе си - каза Джей, който беше сух и без драскотина.
- Не се притеснявай за якето, ще ти ушия ново - рече Иви, докато се решеше с четка и се опитваше да си докара по-приличен вид.
- Не трябваше да тръгвам сама - каза Мал. - Съжалявам. Мислех, че Мади ми е приятелка.
Иви я потупа по рамото. Ръката й издаде жвакащ звук и тя припряно я дръпна.
- О, ъъ, няма нищо, всички правим грешки.