Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Какво е това? - попита Иви.

Тя се втренчи в огледалото. То й показа Мал и Мади, които й се смееха, сочеха я с пръст, кискаха се и й се подиграваха.

Мал никога не ми е била приятелка, помисли си Иви. - Само се е преструвала. След като бе се върнала на острова, тя бе забравила Иви.

Сега огледалото показа друг образ - Мал, Джей и Карлос, които я оставят сама насред Отровното езеро. Бяха си тръгнали веднага щом тя бе се качила на дървото. Смееха й се и щяха да я оставят на онова ужасно сумтящо създание. Тя беше сама и винаги щеше да остане сама.

Майката на Мал бе заточила Иви и майка й в Замъка от другата страна. Иви бе отраснала в компанията на паяжини. Никога не бе имала приятели, докато срещна тях тримата, но може би дори и тогава не бе имала приятели.

Може би всичко беше лъжа. Никой не я харесваше. Всички се преструваха и сега, след като знаеше истината, тя щеше да ги унищожи. Щеше да им причини болка, щеше да се погрижи никога повече да не се смеят така. Щеше да им покаже какво значи да си самотен, изоставен, лишен от приятели...

Лишен от приятели?

Думите на Ин Сид отекнаха в главата й. Иви, помни, че дори когато вярваш, че си сама на света, си заобиколена от приятели.

Ин Сид беше й казал точно обратното на всички отровни мисли, които в момента изпълваха съзнанието й.

Тя се втренчи в огледалото, в образа на приятелите си, които я изоставят. Той не беше верен. Не можеше да е верен. Мади бе предала Мал, но Мал никога не бе предавала Иви. Карлос и Джей й бяха като братя. Тя винаги можеше да разчита и на тримата.

- Лъжеш! - извика тя на огледалото. - Приятелите ми са тук! Чакат долу! Чакат мен!

Тя отстъпи назад с ябълката в ръка.

- Не съм сама! Изобщо не съм лишена от приятели. Заобиколена съм от приятелите си и ще се върна при тях!

Огледалото се пръсна на парчета и Иви изпищя. Изведнъж се озова на земята, вперила поглед в сведените лица на приятелите си.

- Какво стана? - попита тя.

- Падна - отвърна Карлос. - От върха на дървото и не можахме да те събудим.

- Помислихме, че ще спиш завинаги или поне докато докараме Дъг да те събуди с целувката на истинската любов - подсмихна се Мал.

- Добре ли си? - попита Джей и й помогна да стане.

Иви кимна, разтърка очи, за да прогони остатъците от съня, и отметна коса.

- Поне съм будна! - съобщи тя бойко.

- Взе ли го? - попита Мал. - Талисмана?

Иви им показа златната ябълка, която отново бе цяла, но вече не блестеше.

- Разбърка ми главата, но успях да изчистя отровата от тялото си и да овладея талисмана. Ин Сид беше прав, трябва да внимаваме с тези неща... Подвеждат.

- Какво ти направи? - полюбопитства Мал.

Иви поклати глава и прибра ябълката в чантата си.

- Ами знаех, че няма как да ме зарежете тук сама.

Мал завъртя очи.

- Ако беше се забавила още една минута, можеше и да те зарежем - пошегува се тя. - Но пък тогава кой щеше да ми ушие роклята за абитуриентския бал?