Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Просто й кажи да се махне - предложи Мал. - Злата кралица не те ли е учила как да се справяш с мишки?

- Не, майка ми се грижеше само за правилното поставяне на сенките за очи -каза Иви и затаи дъх, докато мишката изчезна сред пукнатините по стените.

- О, забравих, че взех нещо от магазина - каза Джей, бръкна в джоба си и извади фенерче.

Разклати го, за да се съживят батериите. Внезапният поток светлина им разкри вътрешността на пещерата - огромни паяжини, които биха стояли добре на всеки купон, лигави локви и нещо неочаквано: златна гривна с висулка във формата на отровна ябълка, която проблясваше на пода.

Иви я взе.

- На майка ми е! - развълнува се тя. - Явно са минали оттук! Значи вървим по верния път!

Докато напредваха, откриха и други следи от злодеите. Дълго цигаре, което би могло да е само на Круела, и няколко монети, които сигурно бяха паднали от кесията на Джафар. Четиримата продължиха да вървят, ободрени от находките си, а после фенерчето освети редица следи като от едро животно.

- Тези стъпки са май големи за крокодили, а? - попита Джей, докато ги оглеждаше. - Освен това ми приличат на лапи.

- Много са големи за крокодили - съгласи се Мал.

- Страхотно - рече Карлос. - Пред нас се движи огромно космато чудовище.

Те навлязоха по-дълбоко в пещерата, пристъпяйки предпазливо.

Тогава някъде от мрака из пещерата отекна слаб звук, сякаш животно душеше въздуха.

- Стига, Джей! - каза Мал и се завъртя рязко към него тъкмо докато се канеше отново да издаде звука.

- Не можах да устоя - оправда се Джей.

Той вдигна ръка към Карлос за „дай пет", но Карлос само поклати глава.

- Не беше яко, човече. Изобщо. Трябва да открием Отровното езеро - каза, след като разгледа една от картите, които им даде Ин Сид. Доколкото виждаше, езерото, заобикалящо Отровното дърво и Плода на отровата, щеше да е първата подземна територия, през която трябваше да минат. - Чудя се как расте дървото. Как изобщо може да порасне нещо в този мрак?

- Вероятно се храни с отрова от езерото - предположи Иви.

- Като стана дума, как може да има езеро под океана?

- Намираме се под морското дъно, това е ясно. Освен това тук всичко е създадено с магия - обясни Мал. - Забравихте ли?

- Да, сигурно си права - каза Карлос, втренчен в дървото. - В книгите пише, че магията създава идеалната среда за всеки талисман. Добре, да вървим. Насам.

Те продължиха по пътеката, която водеше все по-дълбоко в недрата на земята, на моменти толкова стръмна, че четиримата почти падаха. Тунелът се стесни и после отново се разшири. Тук-там беше наводнен и се наложи да запретнат крачоли, за да минат през водата. Накрая пещерата стана толкова огромна, че таванът й не се виждаше. Те продължиха да вървят, докато стигнаха кръстопът.

В същия момент отново чуха душещия звук. Карлос се вкамени, а Мал ядосано затисна устата на Джей с ръка.