Рубинения кръг [bg]

— Тясна е — отбелязах, докато двамата със Сидни вървяхме зад нея и Дмитрий. Самата пътека беше разчистена и добре очертана, но наоколо се простираше само труднопроходима гора.

— Замисълът е такъв — рече Дмитрий и закрачи бодро, сякаш по цял ден правеше подобни туристически преходи. Навярно точно така е ходил на училище всеки ден в Сибир. — За да се затрудни достъпът на стригоите.

— Обзалагам се, че през зимата ходенето тук е истинско изпитание — дадох и изругах, когато един нисък клон се закачи в якето ми.

Внимавай — предупреди ме леля Татяна. — Кожата е италианска.

— Не бих се изненадал, ако повечето от тях заминават през зимата — отбеляза Дмитрий. — Това е идеално място да живееш през лятото — на толкова висока географска ширина. В разгара на лятото тук навярно нощта продължава само пет часа. Ако към това се прибави и солидна защита, ще може сравнително добре да се справят с атаките — особено когато става дума за група дампири. Те умеят здраво да се бият.

Можех напълно да му се доверя и нищо не казах, още повече че вниманието ми почти изцяло бе съсредоточено в краката ми, да не би случайно да падна или да глътна я муха, я комар. Мускулите ми бяха сковани от продължителното седене в колата и всъщност беше приятно да се пораздвижа. Когато Дмитрий каза, че символът на медальона е свързан с място, наречено Идейна общност „Дивият бор“, нямах представа в какво се забъркваме. Очевидно „идейна общност“ бе съвременното название за комуни, каквито явно хората още образуваха и в наши дни. Също така по време на пътуването научих — благодарение на безграничните познания на Сидни — че много от комуните не са само фестивали на хипитата от шейсетте, пропагандиращи свободната любов. Някои от тях били много съвременни и водели супер „зелен начин на живот“. А други приличали повече на къмпинги. Докато бяхме в Хоутън, Дмитрий ни каза, че конкретно тази дампирска комуна навярно била нещо средно. Надявах се, че ще клони повече към съвременния стил на живот, може би нещо като таен горски курорт. В съзнанието ми се мярнаха сцени от селото Еуок от „Завръщането на джедаите“.

— Аз само се надявам да има вода и канализация — обади се Роуз. — Това беше най-неприятната част от пребиваването ми при съхранителите.

— Аз пък нямах проблем с това — най-неочаквано заяви Сидни. — Моят проблем беше съмнителното месо.

— Леле, без канализация? — възкликнах. Трудно можех да си представя как ще функционирам при подобни условия.