Зимата на света [bg]

VI

Грег Пешков и баща му бяха във фоайето на вашингтонския Риц-Карлтън, когато се натъкнаха на Дейв Рузрок. Той носеше бял костюм и сламена шапка. Изгледа ги с омраза. Лев го поздрави, но конкурентът му презрително се обърна на другата страна и не отговори. Грег знаеше причината. Дейв беше на загуба цялото лято, защото Кинотеатри Роузрок не можеха да вземат премиерните хитове. Собственикът на кинотеатрите трябва да се бе усетил, че по някакъв начин Лев е отговорен за това. Миналата седмица Пешков му бе предложил четири милиона долара за кината — половината от първото предложение — и Дейв отново отказа.

— Цената пада, Дейв — беше го предупредил Лев.

Грег запита:

— Какво ли търси тук?

— Има среща със Сол Стар. Ще го пита защо не му дава хубави филми.

Бащата на Грег очевидно беше наясно с всичко.

— Какво ще направи господин Стар?

— Ще го избудалка.

Грег се смая от умението на баща му да е осведомен за всичко и да остава в течение на променящата се ситуация. Винаги беше е един ход напред в играта. Качиха се в асансьора. Пешков-син за пръв път посещаваше постоянния апартамент на баща си в хотела. Майка му Марга не беше идвала тук. Лев прекарваше много време във Вашингтон, понеже правителството постоянно се намесваше в киноиндустрията. Хората, които считаха себе си за морални водачи, бяха много загрижени за показваните неща на големия екран и притискаха държавата да цензурира филмите. За Лев това си беше пазарлък — той виждаше и живота по същия начин — като постоянната му цел бе да избягва формалната цензура и да следва някои неписани правила. Зад тази стратегия стояха Сол Стар и повечето от важните клечки в Холивуд. Бащата и синът влязоха в крайно луксозно обзаведена всекидневна — много по-луксозна от просторния апартамент на Грег и майка му в Бъфало, който самият Грег винаги бе смятал за връх на разкоша. Стаята бе пълна с мебели с източени крака — Грег реши, че са френски; имаше тежки светлокафяви кадифени завеси по прозорците и голям фонограф. За своя изненада той видя кинозвездата Гладис Анджелъс, седнала посред всекидневната на облечено в жълта коприна канапе. Говореше се, че била най-голямата красавица на света. Грег можеше да установи защо. Тя излъчваше сексапил — от съблазняващите тъмносини очи до кръстосаните под прилепналата пола дълги крака. Тя протегна ръка за поздрав, червените й устни се усмихнаха и облите й гърди примамливо помръднаха под пухкавия пуловер. Той се поколеба за част от секундата преди да стисне ръката й. Чувстваше се нелоялен към майка си Марга. Тя никога не бе споменавала името на Гладис Анджелъс — сигурен белег, че знае за приказките за нея и Лев. Грег си рече, че се сприятелява с врага на майка си. През ума му мина, че тя ще се разплаче, ако разбере за това. Бяха го сварили неподготвен. Беше ли предупреден, имаше ли време да обмисли реакцията си, можеше да подготви и да отрепетира едно любезно измъкване. Не можеше обаче да се застави да бъде нарочно груб с тази изключително красива жена. Тъй че той пое ръката й, погледна я в невероятните очи и произведе това, което наричаха „измъчена усмивка“.