Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Моля, госпожице, облечете нещо.
Тя навлече розовия халат.
Детективът взе телефона, набра някакъв номер и каза: — Обикновено на ъгъла има полицай. Доведете го веднага във фоайето.
Дейв гледаше внимателно Грег:
— Ти си копелето на Пешков, нали?
Младежът беше на път да го удари още веднъж.
Дейв простена:
— О, Господи, това е нагласена история.
Забележката сащиса Грег. Той усети, че Дейв Рузрок говори истината, и отпусна юмрука си. Стана му ясно, че цялата сцена трябва да е била изготвена и режисирана от баща му. Дейв Рузрок не изнасилваше жени. Джаки се преструваше. Самият Грег беше просто актьор във филма. Чувстваше се зашеметен. — Моля, сър, последвайте ме — произнесе Кранмър и здраво хвана възрастния човек за ръката. — Вие двамата също.
— Не можете да ме арестувате — възрази Дейв.
— Напротив, сър, мога — отговори му Кранмър. — И ще Ви предам на служител на полицията.
Грег се обърна към Джаки:
— Искаш ли да се облечеш?
Тя кимна бързо и решително. Момчето разбра, че според плана тя трябваше да се появи именно по халат. Хвана я за ръката и последваха Кранмър по коридора и в асансьора. Във фоайето ги чакаше полицаят. Грег предположи, че и двамата са замесени в заговора.
Кранмър започна:
— Чух писък от стаята й и намерих възрастния мъж вътре. Тя казва, че опитал да я насили. Хлапето е свидетел. Дейв изглеждаше объркано — сякаш мислеше, че е попаднал в лош сън. Грег изпита съжаление към него. Бяха му нагласили жесток капан. Явно Лев беше по-безжалостен, отколкото си го бе представял синът му. Част от Грег се възхищаваше на Лев; другата част се питаше дали такава безмилостност наистина е необходима.
Полицаят щракна белезниците на Дейв:
— Готово, да вървим.
— Къде? — запита Рузрок.
— В центъра на града — отговори му полицаят.
Грег се намеси:
— Всичките ли трябва да дойдем?
— Да.
Кранмър тихо му обясни:
— Не се притеснявай, синко. Свърши отлична работа. Ще отидем до участъка, ще дадем показанията си, а след това можеш да се забавляваш с нея чак до Коледа. Полицаят поведе Дейв към вратата и останалите го последваха. Щом излязоха, един фотограф изтрещя с магнезиевата си лампа.
VII
Уди Дюър получи копие от фройдовото Проучване на хистерията по пощата, поръчано при един нюйоркски продавач на книги. За вечерта на бала на Яхтклуба — най-важното събитие на летния светски сезон в Бъфало — той я опакова спретнато в кафява хартия и върза червена панделка. — Бонбони за някое щастливо момиче? — попита майка му, докато минаваше покрай него в хола. Може и да имаше само едно око, но забелязваше всичко.
— Книга — отговори синът й. — За Джоан Рузрок.
— Тя няма да дойде на бала.
— Зная.
Роза спря и го изгледа изучаващо. След малко каза:
— Ти си сериозен за нея.
— Предполагам. Но тя ме смята за твърде малък.
— Вероятно и гордостта й играе роля. Приятелките й ще я питат защо не може да си намери някой на нейната възраст, за да излиза с него. Момичетата са жестоки за такива неща. — Възнамерявам да не се отказвам, докато не стане по-зряла.
Майка му се усмихна.
— Обзалагам се, че я разсмиваш.
— Разбира се. Това е най-силната ми карта.
— Какво пък, и аз чаках баща ти доста време.
— Наистина ли?
— Обикнах го още при първата ни среща. После въздишах по него с години. Трябваше да го гледам как хлътва по оная плиткоумна крава, Олга Вялова — тя бе недостойна за него, но и двете и очи си бяха на местата. Слава Богу, че нейният шофьор й наду корема. Езикът на майка му можеше да стане малко грубичък, особено когато баба му я нямаше наоколо. Лошите й навици идваха от годините работа за вестниците. — После отиде на война. Трябваше да го последвам във Франция, преди да мога да го заведа пред олтара. Уди можеше да усети как носталгията в спомените й се смесва с болката:
— Но той е разбрал, че ти си подходяща за него.
— Най-накрая го разбра.
— Може би и с мен ще стане така.
Майка му го целуна:
— Пожелавам ти късмет, синко.
Къщата на Рузрок беше на по-малко от миля от Дюърови и Уди отиде пеша. Никой от семейството им нямаше да дойде в Яхтклуба тази вечер. Вестниците разнесоха Дейв след някакъв неясен инцидент в хотела Риц-Карлтън във Вашингтон. Типичните заглавия бяха в стила:
КИНОМАГНАТ ОБВИНЕН ОТ НАЧИНАЕЩА АКТРИСА.
Напоследък по-големият от синовете на сенатора Дюър се беше научил да не вярва на вестниците. Наивните хора обаче твърдяха, че нямало дим без огън — иначе защо полицията щяла да арестува Дейв?