Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Тя задържа ръката му в своята и произнесе:
— Много се радвам най-накрая да се запознаем.
Баща ти ми е казал всичко за теб, но не и колко си хубав!
В това имаше нещо неприятно собственическо, като че тя беше някой от семейството, а не уличницата, заела мястото на майка му. И все пак той се поддаде на очарованието й и неумело произнесе:
— Филмите Ви ми харесват.
— О, стига, не бива да казваш такива неща — прекъсна го тя, но Грег си рече, че й харесва да ги чува. — Седни до мен — продължи госпожица Анджелъс. — Бих желала да се опознаем. Той направи каквото му казаха. Не можеше да се застави да постъпи иначе. Гладис го заразпитва в какво училище учи, и докато й обясняваше, телефонът зазвъня. Грег смътно дочу как баща му говори в апарата: — Предполагаше се, че ще е утре… окей, ако трябва, можем да го ускорим… остави го на мен, аз ще се заема с работата.
Лев окачи слушалката и прекъсна Гладис:
— Стаята ти е покрай хола, Грег — каза той и му подаде ключа. — Ще намериш и подарък от мен. Настанявай се и се забавлявай. Ще се видим за вечеря в седем часа. Беше внезапно и Гладис изглеждаше объркана, но понякога Лев можеше да бъде безапелационен, като в подобен случай най-доброто беше да го слушаш. Грег взе ключа и излезе. В коридора стоеше широкоплещест мъж в евтин костюм. Напомняше на Грег за Джо Брехунов, началник на охраната в Металообработващия завод на Бъфало. Грег кимна и мъжът отвърна:
— Добър вечер, сър.
Вероятно беше хотелски служител.
Грег влезе в стаята. Беше хубава, макар и не с разкоша на бащиния му хотелски апартамент. Не видя споменатия подарък, но куфарът му беше там и той започна да си вади багажа, а мислите му бяха фокусирани върху Гладис. Беше ли нелоялен към майка си, стискайки ръката на бащината си любовница? Разбира се, Гладис просто правеше същото като Марга навремето — спеше с женен мъж. Независимо от това, Грег се чувстваше болезнено неудобно. Щеше ли да каже на майка си, че се е запознал с Гладис? Не, по дяволите. Докато окачаше ризите си, чу потропване. То идваше от някаква врата, която може би водеше до съседната стая. В следващия миг вратата се отвори и през нея влезе едно момиче.
Беше по-голяма от Грег, но не с много. Кожата й беше с цвят на тъмен шоколад, бе облечена в рокля от плат на точки и носеше малка чантичка. Усмихна се широко, показа бели зъби и поздрави:
— Добър ден, аз съм в съседната стая.
— Предположих — отвърна Грег. — Коя сте Вие?
— Джаки Джейкс — и момичето протегна ръка. — Актриса.
За втори път в продължение на един час Грег си стискаше ръката с хубава актриса. Джаки имаше закачлив вид, който повече му хареса от непреодолимия магнетизъм на Гладис. Устата й изглеждаше като тъмнорозова извивка.
Грег продължи:
— Баща ми спомена, че ми бил оставил подарък. Да не би да сте Вие?
Тя се изкиска.
— Предполагам, че да. Каза ми, че ще те харесам. Ще ме вкара във филмите. Грег си изясни нещата. Баща му е предположил, че може да се почувства зле заради запознанството с Гладис. Джаки беше възнаграждението, задето няма да вдига шум. Помисли си, че вероятно би трябвало да отхвърли подобен подкуп, но не можеше да устои:
— Ти си много хубав подарък — каза той.
— Баща ти наистина е добър с теб.
— Прекрасен е — съгласи се Грег. — Ти също.
— Наистина си сладък — тя остави чантата си на тоалетната касичка, пристъпи към него, изправи се на пръсти и го целуна в устата. Устните й бяха меки и топли. — Харесвам те — продължи тя. Постави ръце върху раменете му. — Силен си.