Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Нищо.
Той печално поклати глава.
— За мен беше нещо, най-хубавата целувка, която съм изпитвал. — О, Боже, знаех си, че е грешка. Виж, просто аз малко се позабавлявах. Да, хареса ми — можеш да се чувстваш поласкан, имаш право. Ти си симпатично хлапе, много си умен, но една целувка не е обяснение в любов, Уди, без значение колко ти е харесала. Бяха близо до челото на демонстрацията и той видя право пред тях целта на похода им — високата стена около Металообработващия завод на Бъфало. Портата бе затворена и охранявана от около дузина хора от фабричната полиция — мъже с вид на гангстери в светлосини ризи, имитиращи полицейски униформи.
— А и бях пияна — добави Джоан.
— Да, аз също бях пиян — каза Уди.
Последното беше жалък опит да запази достойнството си, но тя милостиво се направи, че му вярва. — Тогава и двамата сме направили нещо глупаво и просто трябва да го забравим. — Да — съгласи се Уди и погледна на другата страна. Вече бяха пред фабриката. Хората начело на марша спряха при вратите и някой започна да държи реч през рупор. Като се загледа, Уди установи, че ораторът е местният организатор на профсъюза Брайън Хол. Бащата на Уди го познаваше и го харесваше — някога, много отдавна, двамата бяха работили заедно, за да уредят една стачка. Останалите от процесията продължиха да прииждат и насред улицата настана стълпотворение. Фабричната полиция продължаваше да не допуска никого до входа, въпреки че той бе затворен. Уди забеляза, че са въоръжени с палки като полицейските. Един от тях се провикна: — Не доближавайте вратите! Това е частна собственост! Синът на сенатора вдигна апарата си и направи снимка. Но хората в края на протеста избутваха напред онези в началото му. Уди хвана Джоан за ръката и опита да я измъкне от фокуса на напрежението. Беше трудно — тълпата се бе сгъстила и никой не искаше да се отмести. Противно на волята си, той се приближаваше към вратите на сградата и към охранителите с палките. — Ситуацията не е добра — обърна се той към Джоан.
Тя обаче преливаше от въодушевление:
— Тия мръсници не могат да ни задържат!
Един мъж до нея се обади:
— Така е, дявол го взел!
Множеството все още беше на десет ярда, че и повече, от портите, но изведнъж фабричната полиция започна без нужда да изблъсква протестиращите. Уди отново снима. Брайън Хол крещеше през рупора си за главорезите на шефа и сочеше с пръст към полицаите на фабриката, но смени тона и започна да призовава към спокойствие:
— Моля ви, братя, отдръпнете се от портите.
Отдръпнете се, без грубости.
Уди видя как един от пазачите бутна някаква жена толкова силно, че тя се препъна; не падна на земята, но извика високо и мъжът с нея каза на другия:
— Момче, давай по-кротко, а?
— Май опитваш да започнеш нещо? — предизвикателно го запита охранителят.
— Я не се бутай! — изкрещя жената.
— Отдръпвайте се, отдръпвайте се! — извика той и вдигна палката си. Жената изпищя.
Когато палката се стовари, Уди направи снимка.
Джоан каза:
— Гадината удари жената! — и пристъпи напред.
Но повечето от хората започнаха да се изнасят в обратната посока, да се отдалечават от завода. Тогава охраната тръгна след тях, буташе, риташе и удряше с оръжията си.
Брайън Хол извика:
— Няма нужда от насилие! Фабричната полиция да отстъпи! Не използвайте тояги!
Един от охраната му избута мегафона от ръцете.
Някои от по-младите мъже отвръщаха на ударите. Неколцина от истинските полицаи навлязоха в тълпата и не опитаха да спрат фабричната охрана, но започнаха да арестуват всеки, който отговаряше на ударите им. Охранителят, който започна всичко, падна на земята и двама демонстратори го заритаха.
Уди снима и това.
Джоан изрева бясно, хвърли се върху един фабричен полицай и издра лицето му. Той протегна ръка, за да я отблъсне; случайно или не, опакото на дланта му силно я удари по носа. Тя падна, а от ноздрите й течеше кръв. Мъжът замахна с палката си. Уди грабна спътницата си през кръста и я дръпна назад. Парчето дърво я пропусна. — Хайде! — извика й Уди. — Трябва да се махаме оттук! Ударът по лицето бе намалил гнева й, та тя не се противи, докато той я издърпа и изнесе максимално бързо от заводските врати; апаратът се бе усукал около врата му. Многолюдието бе обзето от паника — хора падаха, други стъпваха върху тях, докато опитваха да избягат. Уди беше висок и успя да остане на крака и да задържи Джоан. Пробиваха си път през блъсканицата и изпреварваха палките. Най-накрая тълпата се разреди. Джоан се освободи от прегръдката му и двамата се затичаха. Зад тях шумът от боя чезнеше. Завиха няколко пъти и след минута се намериха на опустяла улица, застроена с фабрики и складове, всичките затворени заради неделния ден. И двамата забавиха ход и успокоиха дъх. Джоан се засмя: