Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 384
Перейти на страницу:

— Нищо.

Той печално поклати глава.

— За мен беше нещо, най-хубавата целувка, която съм изпитвал. — О, Боже, знаех си, че е грешка. Виж, просто аз малко се позабавлявах. Да, хареса ми — можеш да се чувстваш поласкан, имаш право. Ти си симпатично хлапе, много си умен, но една целувка не е обяснение в любов, Уди, без значение колко ти е харесала. Бяха близо до челото на демонстрацията и той видя право пред тях целта на похода им — високата стена около Металообработващия завод на Бъфало. Портата бе затворена и охранявана от около дузина хора от фабричната полиция — мъже с вид на гангстери в светлосини ризи, имитиращи полицейски униформи.

— А и бях пияна — добави Джоан.

— Да, аз също бях пиян — каза Уди.

Последното беше жалък опит да запази достойнството си, но тя милостиво се направи, че му вярва. — Тогава и двамата сме направили нещо глупаво и просто трябва да го забравим. — Да — съгласи се Уди и погледна на другата страна. Вече бяха пред фабриката. Хората начело на марша спряха при вратите и някой започна да държи реч през рупор. Като се загледа, Уди установи, че ораторът е местният организатор на профсъюза Брайън Хол. Бащата на Уди го познаваше и го харесваше — някога, много отдавна, двамата бяха работили заедно, за да уредят една стачка. Останалите от процесията продължиха да прииждат и насред улицата настана стълпотворение. Фабричната полиция продължаваше да не допуска никого до входа, въпреки че той бе затворен. Уди забеляза, че са въоръжени с палки като полицейските. Един от тях се провикна: — Не доближавайте вратите! Това е частна собственост! Синът на сенатора вдигна апарата си и направи снимка. Но хората в края на протеста избутваха напред онези в началото му. Уди хвана Джоан за ръката и опита да я измъкне от фокуса на напрежението. Беше трудно — тълпата се бе сгъстила и никой не искаше да се отмести. Противно на волята си, той се приближаваше към вратите на сградата и към охранителите с палките. — Ситуацията не е добра — обърна се той към Джоан.

Тя обаче преливаше от въодушевление:

— Тия мръсници не могат да ни задържат!

Един мъж до нея се обади:

— Така е, дявол го взел!

Множеството все още беше на десет ярда, че и повече, от портите, но изведнъж фабричната полиция започна без нужда да изблъсква протестиращите. Уди отново снима. Брайън Хол крещеше през рупора си за главорезите на шефа и сочеше с пръст към полицаите на фабриката, но смени тона и започна да призовава към спокойствие:

— Моля ви, братя, отдръпнете се от портите.

Отдръпнете се, без грубости.

Уди видя как един от пазачите бутна някаква жена толкова силно, че тя се препъна; не падна на земята, но извика високо и мъжът с нея каза на другия:

— Момче, давай по-кротко, а?

— Май опитваш да започнеш нещо? — предизвикателно го запита охранителят.

— Я не се бутай! — изкрещя жената.

— Отдръпвайте се, отдръпвайте се! — извика той и вдигна палката си. Жената изпищя.

Когато палката се стовари, Уди направи снимка.

Джоан каза:

— Гадината удари жената! — и пристъпи напред.

Но повечето от хората започнаха да се изнасят в обратната посока, да се отдалечават от завода. Тогава охраната тръгна след тях, буташе, риташе и удряше с оръжията си.

Брайън Хол извика:

— Няма нужда от насилие! Фабричната полиция да отстъпи! Не използвайте тояги!

Един от охраната му избута мегафона от ръцете.

Някои от по-младите мъже отвръщаха на ударите. Неколцина от истинските полицаи навлязоха в тълпата и не опитаха да спрат фабричната охрана, но започнаха да арестуват всеки, който отговаряше на ударите им. Охранителят, който започна всичко, падна на земята и двама демонстратори го заритаха.

Уди снима и това.

Джоан изрева бясно, хвърли се върху един фабричен полицай и издра лицето му. Той протегна ръка, за да я отблъсне; случайно или не, опакото на дланта му силно я удари по носа. Тя падна, а от ноздрите й течеше кръв. Мъжът замахна с палката си. Уди грабна спътницата си през кръста и я дръпна назад. Парчето дърво я пропусна. — Хайде! — извика й Уди. — Трябва да се махаме оттук! Ударът по лицето бе намалил гнева й, та тя не се противи, докато той я издърпа и изнесе максимално бързо от заводските врати; апаратът се бе усукал около врата му. Многолюдието бе обзето от паника — хора падаха, други стъпваха върху тях, докато опитваха да избягат. Уди беше висок и успя да остане на крака и да задържи Джоан. Пробиваха си път през блъсканицата и изпреварваха палките. Най-накрая тълпата се разреди. Джоан се освободи от прегръдката му и двамата се затичаха. Зад тях шумът от боя чезнеше. Завиха няколко пъти и след минута се намериха на опустяла улица, застроена с фабрики и складове, всичките затворени заради неделния ден. И двамата забавиха ход и успокоиха дъх. Джоан се засмя:

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)