Зимата на света [bg]

Таксито спря пред дома й.

— Не идвай — каза тя. — Ще излъжа родителите си къде съм била и не желая да им издрънкаш истината. Уди прецени, че вероятно той е по-дискретният от двамата, но не го каза:

— Ще ти се обадя по-късно.

— Окей.

Джоан излезе от таксито и нехайно закрачи по алеята. — Истинска кукличка — заключи шофьорът на таксито. — Ама е много голяма за тебе. — Закарайте ме на авеню „Делауеър“ — прекъсна го Уди и му даде номера и пресечката. Нямаше да обсъжда Джоан с някакъв таксиджия. Размишляваше върху факта, че го отхвърлиха. Не биваше да се изненадва — всички, от брат му до шофьора на таксито, казваха, че е твърде млад за нея. И въпреки това беше болезнено. Чувстваше се, все едно повече не знае какво да прави с живота си. Как ли щеше да изкара остатъка от деня? Вкъщи родителите му се наслаждаваха на ритуалната си следобедна дрямка. Чък твърдеше, че тогава правели секс. Според Бети самият той отишъл да плува с неколцина приятели. Уди отиде в тъмната стаичка и прояви филма от фотоапарата си. Наля топла вода във ваничката, за да доведе химикалите до необходимата температура, после постави филма в черна торбичка, за да го прехвърли във ваничката. Това беше дълга, изискваща търпение работа, но той изпитваше щастие да седи в тъмната стаичка и да мисли за Джоан. Тя не се влюби в него след съвместното прекарване на един сблъсък с полицията, но събитието ги сближи. Беше уверен, че поне ще започне да го харесва повече. Може би отказът й не беше окончателен. Може би трябваше да бъде постоянен. Със сигурност не го интересуваха други момичета. При прозвъняването на таймера прехвърли филма в спирателна вана, за да прекъсне химичната реакция, а после във фиксационната вана, за да запечата образа върху хартията. Най-накрая изми и изсуши филма и погледна черно-белия негатив на макарата.

Образите му се сториха съвсем добри.

Наряза филма на кадри и постави първия в увеличителния апарат. Върху основата му постави фотографска хартия с размер десет на осем, включи светлината и откри хартията за образа от негатива, докато броеше секундите. После постави хартията във ваната с проявителя. Това беше най-хубавата част от целия процес. Върху бялата хартия бавно започнаха да се появяват сиви петна и да се очертава заснетото. Това винаги му приличаше на чудо. Първата снимка показваше негър и бял мъж, и двамата в неделни костюми и с шапки, издигнали транспарант с надписа БРАТСТВО. Когато кадърът се проясни, той постави хартията във ваничка с фиксатор, изми я и я изсуши. Той отпечата целия филм, взе го със себе си и разстла снимките на масата в трапезарията. Изпитваше задоволство: бяха живи, раздвижени образи, които показваха последователността на събитията. Чу как родителите му изкачват стълбите и повика майка си. Преди брака си тя бе работила като журналист и придължаваше да пише книги и статии за списанията.