Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 384
Перейти на страницу:

— Какво ще кажеш? — попита я той.

Тя внимателно разгледа работата му с едното си око и след малко каза: — Мисля, че са добри. Трябва да ги занесеш в някой вестник. — Наистина? — попита той. Започна да се вълнува. — В кой вестник? — За жалост всичките са консервативни. Може би в Бъфало Сентинел. Редакторът е Питър Хойл — работи там от памтивека. Познава добре баща ти и вероятно ще те приеме.

— Кога да му покажа снимките?

— Сега. Демонстрацията е гореща новина. Ще излезе във всички утрешни вестници. Снимките им трябват тази вечер.

Уди усети прилив на енергия.

— Отлично — каза той, сграбчи лъскавите парчета хартия и ги нареди в спретната пачка. Майка му измъкна картонена папка от кабинета на мъжа си. Уди целуна Роза и излезе от къщи.

Качи се на един автобус за центъра на града.

Главният вход за канцелариите на Сентинел бе затворен и за миг го обзе ужас, но после разсъди, че репортерите трябва да могат да влизат и да излизат, ако искаха сутрешният брой за понеделник да излезе, и наистина намери страничен вход. — Нося снимки за господин Хойл — обясни той на мъжа зад вратата и го упътиха нагоре по стълбите. Намери кабинета на редактора, секретарката взе името му и минута по-късно си стискаха ръцете с Питър Хойл. Редакторът беше висок, внушителен, белокос мъж с черни мустаци. Явно приключваше работна среща с по-млад колега. Говореше високо, сякаш опитваше да надвика шума на печатарска преса. — Джак, историята за шофьорите, които избягали, след като ударили хората, е отлична, но въведението въобще не струва — думите бяха произнесени с поставена на рамото на мъжа властна ръка, която го отпращаше към вратата. — Сложи ново. Постави заявлението на кмета по-нататък и започни с осакатените деца.

Джак излезе и Хойл се обърна към Уди.

— Какво носиш, момче? — запита той без встъпление.

— Днес бях на демонстрацията.

— Искаш да кажеш — на сблъсъците.

— Нямаше сблъсъци, докато фабричната охрана не започна да удря жени с палките си. — Чувам, че протестиращите опитали да нахлуят във фабриката и че фабричната полиция ги отблъснала.

— Не е вярно, сър, и снимките го доказват.

— Покажи ми ги.

Уди ги бе подредил, докато се возеше е автобуса. Постави първата на бюрото на редактора.

— Започна мирно.

Хойл отмести снимката и каза:

— Това не е нищо.

Уди извади снимката, направена пред фабриката:

— Пазачите чакаха на портата. Можете да видите палките им. Следващата му снимка беше от момента, в който започнаха да избутват хората. — Протестиращите бяха поне на десет ярда от вратите, тъй че нямаше нужда охранителите да опитват да ги избутат обратно. Беше си преднамерена провокация.

— Окей — съгласи се Хойл и не отмести снимките.

Уди извади най-добрата си снимка — охранителят бие жената с палка. — Видях целия инцидент — обясни той. — Жената просто му казваше да спре да я блъска, а той я удари ето така. — Хубава снимка — прокоментира Хойл. — Още имаш ли? — Една — обясни Уди. — Повечето от демонстрантите избягаха веднага, щом почна сбиването, но неколцина отвърнаха на ударите. Той показа на редактора снимката на двамата демонстранти, които ритат падналия на земята фабричен полицай. — Тези го върнаха на охранителя, който удари жената. — Добра работа, млади Дюър — продължи Хойл. Той седна зад бюрото си и измъкна квитанция от една табла. — Двадесет долара стават ли? — Искате да кажете, че ще публикувате снимките ми?

— Предполагам, че за това си ги донесъл тук.

— Да, сър, благодаря Ви, двадесет долара е окей, искам да кажа, много добре. Искам да кажа — отлично.

Хойл надраска нещо на квитанцията и се подписа:

— Занеси това на касиера. Секретарката ми ще ти каже къде да отидеш. Телефонът на бюрото иззвъня. Редакторът го вдигна и излая:

— Хойл.

Уди разбра, че е освободен, и излезе от стаята.

Направо ликуваше. Заплащането беше нещо фантастично, но повече го вълнуваше, че вестникът ще използва снимките му. Последва указанията на секретарката до една малка стаичка с щанд и прозорче и си получи двадесетте долара. Прибра се вкъщи с такси. Родителите му бяха във възторг от успеха му и дори брат му изглеждаше радостен. По време на обяда баба му произнесе: — Става, но не бива да гледаш на журнализма като на кариера. Би било под достойнството ти. Всъщност Уди си беше мислил, че може да се захване с репортерска фотография вместо с политика, и с изненада установи, че баба му не одобрява това.

Майка му се усмихна и възрази:

— Урсула, скъпа, та нали и аз бях журналист.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)