Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Играя хокей на лед.
— Това ме кара да се чувствам спокойна.
Тя постави ръце върху бузите му и отново го целуна, този път по-дълго, въздъхна и каза:
— Е, мисля, че ще се позабавляваме.
— Наистина ли?
Вашингтон си беше южен град, все още сегрегиран. В Бъфало белите и черните можеха да посещават едни и същи ресторанти и барове, но тук беше различно. Грег не беше сигурен какви са законите, но бе уверен, че съвместното излизане на бял мъж с чернокожа жена ще предизвика проблеми. Фактът, че Джаки заемаше стая в този хотел, си беше изненада — Лев трябва да го е уредил. Със сигурност обаче нямаше начин Грег и Джаки да се разкарват нагоре-надолу из града с Лев и Гладис. Тъй че какво си мислеше новата му познайница за това какво щяха да правят, за да се забавляват? През ума му мина смайващата мисъл, че тя може би е готова да легне с него. Той постави ръце на кръста й, за да я притегли за още една целувка, но тя го отблъсна:
— Трябва да взема душ. Дай ми няколко минути.
Обърна се, излезе през междинната врата и я затвори. Грег седна на леглото и опита да възприеме цялата ситуация. Джаки искаше да участва във филмите и явно бе готова да си служи със секса, за да подпомогне кариерата си. Нямаше да бъде първата актриса — черна или бяла — която следва такава стратегия. Гладис вършеше същото, като спеше с Лев. Грег и баща му бяха облагодетелстваните. Той видя, че е оставила чантата си, взе я и опита да отвори вратата. Не беше заключена и той пристъпи напред. Тя беше облечена в розов халат и говореше по телефона:
— Да, готин, няма проблеми.
Сега гласът й звучеше по различен начин, по-зряло, и той схвана, че с него е използвала неестествения тон „мъничко сексапилно момиченце“. Тогава тя го видя, усмихна се, върна се към момичешкия гласец и произнесе в слушалката: — Моля, задръжте обажданията ми. Не желая да бъда обезпокоявана. Благодаря. Дочуване. — Беше забравила това — каза й Грег и подаде чантата. — Ти просто искаше да ме видиш по халат — кокетно му отвърна тя. Предницата на дрехата не скриваше напълно гърдите й и той можа да види очарователната извивка на безупречната кафява кожа.
Усмихна се:
— Не, но ми беше приятно.
— Върни се в стаята си. Трябва да си взема душ. По-нататък може и да те оставя да видиш още.
— Боже мой! — беше неговата реакция.
Върна се в стаята си. Това беше невероятно.
— „По-нататък може и да те оставя да видиш още“ — повтори той на себе си на висок глас. Момиче да произнася такива думи! Възбуди се, но не искаше да си помага, когато истинската работа изглеждаше толкова близко. За да разсее ума си, той продължи да вади багажа си. Имаше скъпи принадлежности за бръснене — самобръсначка и четка със седефени дръжки, подарък от майка му. Нареди нещата в банята и се питаше дали ще направят впечатление на Джаки, ако тя ги види. Стените бяха тънки и той чуваше шума на течащата вода от съседната стая. Мисълта за нейното голо и влажно тяло го обзе напълно. Опита да се съсредоточи върху подреждането на бельото и чорапите си в чекмеджето.
Тогава я чу да пищи.
Замръзна. За миг беше твърде изненадан, за да се движи. Какво беше това? Защо тя пищеше така? Тогава тя изкрещя отново и шокът го раздвижи. Рязко отвори междинната врата и влезе в стаята й. Джаки беше гола. Грег никога не бе виждал гола жена. Гърдите й бяха остри, с тъмнокафяви върхове. На слабините имаше твърди черни косми. Беше се свила до стената и несръчно опитваше да прикрие голотата си с ръце. Пред нея стоеше прав Дейв Рузрок, с две драскотини на аристократичното лице, вероятно причинени от лакираните в розово нокти на Джаки. По широкия ревер на двуредното му бяло сако имаше кръв.
Джаки извика:
— Махнете го от мен!
Грег замахна с юмрук. Дейв беше един инч над него, ала беше стар човек; противникът му бе атлетичен тийнейджър. Ударът попадна в брадичката на господин Рузрок — повече късмет, отколкото изчисление — той залитна и падна на пода.
Вратата на стаята се отвори.
Влезе широкоплещестият хотелски служител, когото Грег срещна по-рано. „Сигурно има шперц“, помисли си Грег. — Аз съм Том Кранмър, детективът на хотела — представи се той. — Какво става тук?
Момичето се обади:
— Той опита да ме изнасили!
Дейв с мъка се изправи на краката си:
— Не е вярно — обясни той. — Бях поканен в тази стая за среща със Сол Стар.
Джаки се разхълца:
— Той ще излъже!
Кранмър се обърна към нея: