Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
От случката насетне нито домашните на Дейв, нито той самият ходеха по светски събития. Пред къщата Уди бе спрян от въоръжен телохранител. — Семейството не приема посетители — рязко изрече мъжът. Уди си рече, че човекът сигурно доста време е отпъждал репортерите, та не се разсърди за нелюбезния тон. Припомни си името на прислужницата на Рузрок. — Моля Ви, помолете госпожица Естела да съобщи на Джоан, че Уди Дюър й носи една книга. — Можете да ми я оставите — предложи мъжът и протегна ръката си.
Уди не пусна книгата:
— Не, благодаря.
Охранителят изглеждаше раздразнен, но придружи младежа по алеята и натисна звънеца. Естела отвори вратата и веднага го поздрави: — Здравейте, господин Уди, заповядайте — Джоан много ще се радва да Ви види! Уди си позволи да погледне тържествуващо охраната и влезе. Естела го покани в някакъв празен салон и му предложи мляко и бисквити, като че все още беше дете; той й отказа учтиво. Джоан влезе минута по-късно. Лицето й беше изпито, а маслиновата кожа изглеждаше излиняла, но му се усмихна приятно и седна да поговори с него.
Книгата й хареса.
— Сега ще трябва да прочета доктор Фройд, вместо само да говоря за него. Ти ми влияеш положително, Уди.
— Ще ми се да ти влияех отрицателно.
Тя пропусна забележката му.
— Няма ли да ходиш на бала?
— Имам билет, но ако ти няма да си там, въобще не ме интересува. Искаш ли вместо това да отидеш на кино?
— Не, наистина не, благодаря ти.
— А можем просто да излезем за вечеря. На някое наистина спокойно място — ако нямаш нищо против да се возиш с автобуса. — О, Уди, разбира се, че нямам нищо против автобуса, но ти си твърде малък за мен. Освен това лятото почти свърши. Скоро отново ще тръгнеш на училище, а аз отивам във Вазар.
— Където ще ходиш по срещи, предполагам.
— Надявам се да е така!
Уди се изправи:
— Окей, ще дам обет за безбрачие и ще отида в манастир. Моля те, не идвай да ме посещаваш, ще разсейваш останалите от братството.
Тя се засмя.
— Благодаря ти, че отвлече ума ми от проблемите на семейството. За пръв път споменаваше нещо за случилото се с баща й. Гостът й не беше планирал да повдига въпроса, но след като тя го направи, каза: — Знаеш, че всички сме на твоя страна. Никой не вярва на историята на тази актриса. Всички в града са наясно, че това е нагласено от оная свиня Лев Пешков, и направо сме бесни от цялата работа. — Знам — отговори му тя. — Ала дори само обвинението е твърде долно нещо, за да може баща ми да го понесе. Смятам, че родителите ми ще отидат във Флорида.
— Много съжалявам.
— Благодаря ти. Хайде, отивай на бала.
— Може би ще го направя.
Тя го изпрати до вратата.
— Мога ли да те целуна за довиждане? — попита я той. Тя се наведе напред и целуна устните му. Не беше същото като предишната целувка, а и инстинктът го спря да я сграбчи и да притисне устата си до нейната. Целувката бе нежна — устните й се спряха върху неговите само за един сладък миг, по-кратък от дихание. После тя се отдръпна и му отвори вратата.
— Лека нощ — пожела Уди на излизане.
— Всичко хубаво — отговори му Джоан.
VIII
Грег Пешков бе влюбен.
Той разбираше, че Джаки направо е била купена от баща му като награда за съучастието в залагането на капана за Дейв Рузрок, и въпреки това наистина я обичаше. Той загуби девствеността си няколко минути след завръщането им от полицейския участък; двамата прекараха по-голямата част от седмицата в кревата в РицКарлтън. Тя му каза, че нямало нужда да използват контрацептиви, понеже вече била „екипирана“. Грег имаше много смътна представа какво значи това, но й повярва. През целия си живот не се бе чувствал толкова щастлив и направо я обожаваше, особено когато тя заряза преструвките в стил „малко момиченце“ и показа остър ум и хапливо чувство за хумор. Призна си, че е прелъстила Грег по нареждане на баща му и че се е влюбила в него впоследствие. Истинското й име беше Мейбъл Джейкс; въпреки твърдението й, че е на деветнадесет, всъщност беше едва шестнадесетгодишна, само с няколко месеца по-голяма от Грег. Лев й обещал роля във филм, но казал, че още се оглеждал за нещо подходящо. Тя съвършено изимитира остатъчния му руски акцент:
— Ама не мисля, че си дава много зор.
— Май няма много роли за черни артисти — допълни Грег. — Ясно ми е, че ще играя прислужницата, ще въртя очи и ще казвам: Оле, Божке! В пиесите и филмите има африканци — Клеопатра, Ханибал, Отело — но обикновено ги играят бели актьори. Баща й, вече покойник, бил преподавател в негърски колеж, и тя познаваше литературата по-добре от Грег. — Както и да е, защо негрите трябва да играят само черни? Ако Клеопатра може да бъде играна от бяла актриса, защо пък Жулиета да не може да бъде черна?