Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Здрасти — поздрави я той радостно.
— Здрасти, та ти си в добро настроение — отвърна му тя. Изказването й беше сдържано — той направо преливаше от щастие.
— Махмурлук?
— Или това, или направо съм хванала черната чума. Според теб какво е? — Имаш ли обрив, чумата е. Да са ти се появили петна?
Уди явно не си даваше много сметка какво приказва.
— Не съм лекар, но с удоволствие бих те прегледал.
— Стига с тая твоя неудържимост. Знам, че е очарователно, но не съм в настроение.
Той опита да се поукроти.
— Нямаше те в църквата. Проповедта беше за Ной.
За негово смайване тя избухна в смях.
— О, Уди. Много ми харесва, когато се държиш забавно, но те моля да не ме разсмиваш днес. Той си каза, че забележката може би е добронамерена, но въобще не беше сигурен в това.
Забеляза отворена бакалница на една от пресечките.
— Трябват ти течности — каза той. — Ей сега се връщам. Изтича до магазина и купи две бутилки кола, леденостудени от хладилника. Помоли продавача да ги отвори и се върна при протестиращите. Даде едното шише на Джоан и тя му благодари:
— Ти ми спаси живота.
После допря стъклото до устните си и отпи дълга глътка.
Уди сметна, че поне засега върви добре.
Настроението на похода беше добро въпреки злощастния инцидент, за който протестираха. Групичка по-възрастни мъже пееха политически и традиционни песни. Имаше и няколко семейства с деца. В небето нямаше нито едно облаче. — Чела ли си Проучване на хистерията? — попита я той, докато вървяха напред.
— За пръв път чувам за него.
— О, това е книга от Зигмунд Фройд. Мислех, че си негова почитателка. — Идеите му са ми интересни. Но не съм чела книгите му. — Трябва. Проучване на хистерията е фантастична книга.
Тя го изгледа с любопитство.
— Какво те е накарало да прочетеш книга като тази? Бас ловя, че в скъпото ти старомодно училище не преподават психология. — О, не знам. Май те чух да говориш за психоанализата и реших, че звучи наистина изключително. И то е изключително.
— В какъв смисъл?
Уди имаше усещането, че тя го изпитва, за да разбере дали наистина е проумял книгата или само се преструва. — С идеята, че някое шантаво действие, като маниакалното разсипване на мастило по покривката на масата, може да има своята неявна логика.
Тя кимна.
— Да, така е.
Шестото му чувство му каза, че тя не разбира нещото, за което говори той. Вече я бе надминал с познанията си за Фройд, но й беше неудобно да си го признае. — Какво обичаш да правиш най-много? — попита я той. — Да ходиш на театър? На концерти с класическа музика? Мисля си, че отиването на кино не е нещо особено за някой, чийто баща притежава стотина киносалона.
— Защо ме питаш?
— Е… — той реши да е честен. — Искам да те поканя да излезем заедно и затова реших да те изкуша с нещо, което наистина обичаш. Кажи какво е и ще го направим. Тя му се усмихна, но не с усмивката, на която се беше надявал — приятелска, но само израз на симпатия; това му съобщаваше, че новините няма да са добри. — Уди, не бих имала нищо против, но ти си петнадесетгодишен. — Както сама каза вчера, аз съм по-зрял от Виктор Диксън.
— Аз няма да изляза и с него.
Гърлото на Уди май започна да се стяга и гласът му излезе пресипнал:
— Отказваш ли ми?
— Да, твърдо. Не искам да излизам с момче, което е с три години по-малко от мен. — Мога ли тогава да те поканя за след три години? Тогава ще сме на същата възраст.
Тя се засмя и отговори:
— Спри с остроумията, боли ме главата.
Уди реши да не прикрива болката си. Какво можеше да загуби? Страдаше и я запита:
— А какво беше тогава това снощи?