Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 384
Перейти на страницу:

— Здрасти — поздрави я той радостно.

— Здрасти, та ти си в добро настроение — отвърна му тя. Изказването й беше сдържано — той направо преливаше от щастие.

— Махмурлук?

— Или това, или направо съм хванала черната чума. Според теб какво е? — Имаш ли обрив, чумата е. Да са ти се появили петна?

Уди явно не си даваше много сметка какво приказва.

— Не съм лекар, но с удоволствие бих те прегледал.

— Стига с тая твоя неудържимост. Знам, че е очарователно, но не съм в настроение.

Той опита да се поукроти.

— Нямаше те в църквата. Проповедта беше за Ной.

За негово смайване тя избухна в смях.

— О, Уди. Много ми харесва, когато се държиш забавно, но те моля да не ме разсмиваш днес. Той си каза, че забележката може би е добронамерена, но въобще не беше сигурен в това.

Забеляза отворена бакалница на една от пресечките.

— Трябват ти течности — каза той. — Ей сега се връщам. Изтича до магазина и купи две бутилки кола, леденостудени от хладилника. Помоли продавача да ги отвори и се върна при протестиращите. Даде едното шише на Джоан и тя му благодари:

— Ти ми спаси живота.

После допря стъклото до устните си и отпи дълга глътка.

Уди сметна, че поне засега върви добре.

Настроението на похода беше добро въпреки злощастния инцидент, за който протестираха. Групичка по-възрастни мъже пееха политически и традиционни песни. Имаше и няколко семейства с деца. В небето нямаше нито едно облаче. — Чела ли си Проучване на хистерията? — попита я той, докато вървяха напред.

— За пръв път чувам за него.

— О, това е книга от Зигмунд Фройд. Мислех, че си негова почитателка. — Идеите му са ми интересни. Но не съм чела книгите му. — Трябва. Проучване на хистерията е фантастична книга.

Тя го изгледа с любопитство.

— Какво те е накарало да прочетеш книга като тази? Бас ловя, че в скъпото ти старомодно училище не преподават психология. — О, не знам. Май те чух да говориш за психоанализата и реших, че звучи наистина изключително. И то е изключително.

— В какъв смисъл?

Уди имаше усещането, че тя го изпитва, за да разбере дали наистина е проумял книгата или само се преструва. — С идеята, че някое шантаво действие, като маниакалното разсипване на мастило по покривката на масата, може да има своята неявна логика.

Тя кимна.

— Да, така е.

Шестото му чувство му каза, че тя не разбира нещото, за което говори той. Вече я бе надминал с познанията си за Фройд, но й беше неудобно да си го признае. — Какво обичаш да правиш най-много? — попита я той. — Да ходиш на театър? На концерти с класическа музика? Мисля си, че отиването на кино не е нещо особено за някой, чийто баща притежава стотина киносалона.

— Защо ме питаш?

— Е… — той реши да е честен. — Искам да те поканя да излезем заедно и затова реших да те изкуша с нещо, което наистина обичаш. Кажи какво е и ще го направим. Тя му се усмихна, но не с усмивката, на която се беше надявал — приятелска, но само израз на симпатия; това му съобщаваше, че новините няма да са добри. — Уди, не бих имала нищо против, но ти си петнадесетгодишен. — Както сама каза вчера, аз съм по-зрял от Виктор Диксън.

— Аз няма да изляза и с него.

Гърлото на Уди май започна да се стяга и гласът му излезе пресипнал:

— Отказваш ли ми?

— Да, твърдо. Не искам да излизам с момче, което е с три години по-малко от мен. — Мога ли тогава да те поканя за след три години? Тогава ще сме на същата възраст.

Тя се засмя и отговори:

— Спри с остроумията, боли ме главата.

Уди реши да не прикрива болката си. Какво можеше да загуби? Страдаше и я запита:

— А какво беше тогава това снощи?

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)