Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
Откъм тунела повя ветрец и вдигна прахоляк и дребни отломъци. Тя щракна със запалката под един плакат, залепен върху грубата матрична стена. ИСТОРИЧЕСКИ ДВУБОЙ — пишеше на него. МО ЛОК ОТ ЩАСТЛИВАТА ДОЛИНА СРЕЩУ ТИГЪРА ОТ ШАХТИТЕ. Датата беше отпреди няколко седмици, но хартията беше избледняла и мръсна.
Доджър Гилеспи прибра запалката в джоба си. Тя закрачи бавно, втренчила унесен поглед в тъмнината. Беше горещо и задушно, после отекна рев на двигател и от мрака изплува заоблен контур, черен на черния фон: беше извивка в тунела, отвъд която се прецеждаше светлина. Бръмчащата машина се приближи и я заслепи с челните си фарове. Бяха хората на Кстаска, натоварени в каросерията на очукан пикап, заедно с помпата, за която бяха тръгнали. Когато я видя, шофьорът натисна клаксона, даде газ и усили докрай музиката.
— Доджър!
— Капитан Д!
Доджър отметна назад качулката и преглътна една прочувствена сълза.
— Тъпанчетата ми — прошепна тя. Излезе на средата на пътя и застана там, пъхнала ръце в джобовете, отпуснала рамене и втренчила насмешлив поглед право в заслепяващата, бяла светлина. А там някъде бяха звездите, грамадни, пламтящи, танцуващи безкрайно древни танци с техните компоненти от газ, скала, океан и зеленина, там бяха Проксима и Палерния и кой знае още колко други. Капитан Гилеспи си ги представи сияещи, тръпнещи в очакване да бъдат открити. Само след около година тази плътна и непрогледна хиперпространствена завеса щеше да се вдигне и прозорците на Земната зала щяха да се озарят от светлината на новото слънце.
А дотогава нямаше нищо, което да е от кой знае колко голямо значение.
Втора част
Плодовете на просвещението
1.
Историята продължава, така както и пътешествието. Ние се носехме към неизвестността, заобиколени от несъществуващото. Намирахме се толкова далече от Земята, че вече почти не усещахме несекващия й доскоро призив.
Във всяко дълго пътуване настъпва един момент — нито тук, нито там — когато преобладаващата доскоро реалност започва да губи своята хватка върху нашето съзнание. Моментът на заминаването избледнява, ала и крайната цел е твърде далеч, за да бъде видяна. „Да навлезеш в Оклахома“ — така го характеризира веднъж един познат пилот. Разказа ми, че пресякъл по суша Северноамериканския континент. По средата, каза той, са разположени толкова пусти равнини, че дори видът на едно-единствено дръвче може да предизвика изненада, а разлятото петно на пасящо в далечината стадо е вече истинско събитие. Брегът, от който си потеглил, е изгубен безвъзвратно в мъглявите спомени за еднотипни градчета и безсънни нощи. Виолетовите планини, които ще ознаменуват пристигането ти, са още недостижими отвъд хоризонта. Караш ден и нощ, но не ги съглеждаш отпред с пукването на зората. Чуваш само свистенето на гумите, пътят назад е изпъната черна лента, разминаваш се с други превозни средства, поклащащи се върху гумите си също като теб, но скоро преставаш да забелязваш пейзажа зад стъклото, вглъбен в собствените си чувства.
С какво е по-различно състоянието на нашите звездни пътешественици, преживяващи като миниатюрни буболечки върху къс скала, които не виждат нищо наоколо, освен зле боядисания и еднообразен декор, месец след месец, година след субективна година. На планетарната повърхност, както на всяка евклидова равнина, пътешественикът би използвал пространството, за да измерва времето: дължината на сенките, спирките по пътя, часовете между нощувките. Ала в промеждутъчното пространство на физичната структура, достъпно единствено чрез граматичните геометрии на фраския елементарен синтаксис, няма пространство и следователно няма какво да се види. Отвъд „Изобилие“ е само кухата, безжизнена обшивка на кораба — забранено място дори за най-непретенциозните му обитатели.
2.
Административният съвет на „Изобилие“ вече включваше представители на доброволни или полуизборни начала от повечето градски райони, корпорации и обединения на борда. Капитан Джут както обикновено закъсня за заседанието в сряда и Зое Примроуз, която я заместваше на председателското място, побърза да я въведе в курса на събитията. Говорителката на групата на техниците и механиците току-що завършваше доклада си за хода на интеграцията, както самата Кстаска бе определила онова, което се опитваше да осъществи, имайки предвид свързването в единна мегасистема на всички бордови телекомуникационни връзки, инсталирани или вградени, и всички уреди за управление на мостика за поддържане на живота.