Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Черното копие и сянката на Властелина [bg]
Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:

1720 г. По летоброенето на Графството Изминали са повече от триста години от войната за пръстена В Средната земя царят спокойствие и Благополучие. Хора, джуджета и хобити като че ли са забравили могъществото на Мордор, Мрачния Владетел и неговите домогвания срещу Рохан, Арнор и Гондор. Кралят в Минас-Тирит наскоро е провел поход, при който е изтребил последните орди на орките в Средната земя. Като че няма сила, способна да застраши Обединеното кралство. Ho надвисват буреносни облаци. Мините в Мория са сполетени от невиждана беда. Страховити създания изпълзяват от дълбините на света и прогонват славните наследници на Дурин от обиталищата им. От Ангмар - Древната родина на Черните конници, нахлуват шайки нагли разбойници, увличайки със себе си доскоро лоялни към властта селяни. Странни и зловещи твари обикалят Могилните ридове, изпълнявайки непонятни обреди...
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 318
Перейти на страницу:

-На теб, драги полуръсте, сигурно ти е известно името на това място - там за пръв път очите на Първородните са погледнали Света. И до ден днешен на брега на сребристото водно огледало, където водата е по-чиста от която и да е друга в Средната земя, и онзи, който я опита на вкус, вече никога не ще я забрави и непременно ще се върне там отново, се издига гордият дворец на Илве, краля на Авари, безброй векове живял на това място...

Настъпи мълчание. Мълчеше безстрастният Наугрим, мълчаха джуджетата, потиснати от чутото, мълчеше и Фолко, завладян от разгърналата се пред него величествена панорама от неизследвани земи и обител на тайни сили. И внезапно от езика му се откъсна въпрос, който го измъчваше вече много отдавна, който той много пъти имаше намерение да зададе на някой Силен-От-Този-Свят, но всеки път забравяше заради куп дребни всекидневни задачи, които се налагаше да обсъждат.

-Кой е Изрвен-бен-Адар, Баща на Забранените земи, или, както аз го познавам - Том Бомбадил?

-Той е Отвън - последва кратък отговор. - Някога е служил на Първите слуги на Стихиите и после е останал в Средната земя.

-Какво означава „Отвън"? И кои са тези Слуги на стихиите? Майарите?

Наугрим тихичко се усмихна.

-Вие прекалено сляпо вярвате на елфическите предания за Дните на сътворението, приятели! - каза той. - Помни, че няма такива сили, които във вреда на властта си биха разкрили тайните си на подчинилите им се. Валарите са открили на елфите не повече от онова, което са искали, и най-важното - както са искали. Не само Майарите са служили на силите на Арда! Защото доста техни помощници са произлезли и от Сивите области на Унголиант, където Мракът е бил пронизан от разхвърчалите се парчета на пламтящия Хаос, след което Унголиант е станал многослоен. Първите слуги на стихиите са били от тези духове, а те на свой ред започнали да им служат и се събрали в цялата Еа, като приели различни, както видими, така и невидими форми. Онзи, когото ти наричаш Бомбадил, е един от тях. Зная за още няколко такива като него, и до ден днешен бродещи по Средната земя. Не знам само, дали ще ги срещнете?

-А кои са Ред бор и фандар? С какво са се занимавали тези двама от ордена?

Странен огън пламна в дълбочината на очите на Наугрим, той се обърна и не каза нищо.

-А Великата стълба? А Стражата на Валарите?... - отново започна хобитът.

-Ако имаш късмет, ще видиш всичко това сам - отговори уморено Наугрим. - А сега върви, трябва да кажа някои неща на твоите приятели. Насаме...

Фолко крачеше като в треска по коридорите на Хелия. Не си спомняше как отново беше стигнал до покоите на Фреир, какво са го питали озадачените стопани и какво им е отговарял. Седнал в ъгъла, той разгърна на коленете си картата на Наугрим и дълго гледа лъкатушещите извивки на непознатите реки, на изкусно изобразените планински хребети... Картата бе изпъстрена с бележки: той намери върху нея всички опасности, за които му говореше Наугрим. Като тънка прекъсната линия се виеше сред оцветените по различен начин области пътят на изток, минаващ през стотици левги и опрял се в неголям бял кръг, до който имаше надпис: „Пътека на съцветията".

След доста дълго време те продължиха пътя си - сега вече от Хелийските планини, заедно с разузнавачите на дорвагите и настигналия ги Ерлон. Раните му тъкмо се бяха затворили, но той седеше върху коня изправено и погледът му не предвещаваше нищо добро за който и да е от следовниците на Олмер. Черните подземни сводове отново бяха сменени от нежната зеленина на цъфтящите гори, пролетта отстъпваше място на лятото, Месецът на песните и танците плавно преминаваше в Месеца на гнездата.

Но приятелите не забелязваха нищо около себе си, изцяло доверили се на водачите на дорвагите. Всеки от тях бе потънал в тежки размисли над думите на Наугрим. Фолко, потресен и объркан вече за кой ли път от разширилите се граници на света, се опитваше да разбере какво ли може да се крие зад мрачните думи на неясното пророчество. Защо „Събиращ"? Какво означава „сплав от черна воля и смели сърца"? Кои са тези, очакващи своя „ден в пустошта"?... Той не знаеше отговорите.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 318
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)