Белязана [bg]

— Не, не се задържа.

— Не се задържа? — запита той с лек оттенък на изненада в гласа си. — Обзалагам се, че се чувстваш леко уморена.

— Много уморена — рече тя. Безсънната нощ я бе изтощила, но сега се бе появило и друго чувство, по-дълбоко, изникнало след изричането на думите. Витаеше в задната част на ума й, подобно на прозявка, която не искаше да се появи.

— Именно. Защото ти липсва фокус. Като се изключат най-майсторски създадените заклинания, силите и духовете около нас не се интересуват от това какво казваш. Думите трябва да бъдат изречени, това е. За призрачното битие няма значение дали думите са изкрещени или прошепнати. Интересува ги състоянието на ума, произнасящ словото. Само когато умът ти е съсредоточен има вероятност желанието ти да бъде реализирано.

А има и друго. Магията не е безплатна. Без значение по какъв метод постигаш желания ефект, отдаваш малко от себе си в процеса. Ако впрегнеш дух, в отплата той ще вземе от твоя собствен такъв. Съсредоточеният ум задоволява апетита много по-бързо и ти спестява по-голямата част от последващата умора. Трябва да помниш също, че не всички сили са добронамерени. Много от тях ще опитат да вземат незаслужена отплата, или по-лошо — ще потърсят нещо, което не е по силите ти да понесеш. Съсредоточаването те предпазва от подобна измяна.

— Как да се фокусирам? — попита тя.

— Тъкмо в това се крие същината на магическото изкуство.

Магьосникът започна да рови из отрупаната маса, събирайки всички кристали, преди да се спре на леко мътен, бледожълт скъпоценен камък.

— Дай ми ръката си! — рече той.

Миранда подаде лявата си ръка. Уолоф смръщи вежди при вида на белега й, преди да постави камъка в манта й и да затвори пръстите й около него.

— Сега затвори очи и се съсредоточи върху кристала. Съществуването се свежда до кристала и моя глас. Всички останали мисли трябва да бъдат потушени. Този кристал е непречистен. Сиянието и топлината му ще нарастват правопропорционално на частта от ума ти, която му отделяш.

Не бе лесна работа да последва заръките му. Температурата на кристала наистина се променяше, когато се съсредоточаваше върху него, но дори и най-слабото разсейване го връщаше в първоначалната му студенина. Не можеше да определи колко време бе минало, преди да бъде прекъсната, но такова със сигурност бе изминало, защото сенките се бяха преместили. Концентрацията й бе нарушена от Уолоф, грабнал кристала от ръката й.

— Не се опитваш да правиш стария Уолоф на глупак, нали? — гневно запита той.

— Какво искаш да кажеш?

Лицето на магьосника за миг се изкриви от съсредоточаване и кристалът засия като свещ.

— Постигна това ниво на концентрация! — рече той. Светлината потрепна леко, докато говореше.

— Не разбирам? — каза Миранда.

— Занимавам се с магия, откакто бях на твоята възраст. Когато учех това, което току-що ти преподадох, трябваше да се упражнявам почти два месеца, за да постигна такава степен на постоянна концентрация. През всички тези години съм срещал само шепа колеги, справили се по-бързо от мен. Най-бърз бе моят наставник, справил се за две седмици. Ти успя в първия ден — и то за по-малко от два часа! — изръмжа той.