Белязана [bg]

— Аха. И си е свършил работата. Вероятно нямаше да се налага да се намесвам, ако просто му бе платено, но каква полза от оправдания? — Ардън сви рамене и добави. — Хората ви добре изпълняват заповеди. Май ще ги задържа.

Тригора потръпна от гняв.

— Ето какво. Трябва да откриете меча, нали тъй? А аз трябва да намеря убиеца. Какво ще речете за облог? Намерите ли си трофея първа, ще откажа да взема хората ви, даже те да ме помолят — предложи Ардън.

— А ако спечелиш ти?

— Знаете какво ще искам тогаз.

Очите на генерала се присвиха.

— Не се ласкай, елфе. Искам скритото тук! — рече той, опитвайки се да бутне шлема й с пръст, но ръката му бе блъсната. — Имам доста въпроси и искам да ги задам по моя начин. И, то се знай, задържам хората.

След миг Тригора протегна ръка. Ардън мушна алебардата под мишница, при което острието профуча опасно близо до главата на генерала и пое ръката й.

— Харно. Аз ще вървя. Приятно прекарване със свещеника — рече Ардън, отправяйки се към прага, откъдето се разнесоха излаяните му заповеди.

Тригора влезе в стаята на свещеника. Той седеше в голям стол, странно спокоен въпреки скорошните преживелици.

— Извинявам се за действията на Ардън. Бяха непростими.

— А пък работите с него — отбеляза свещеникът.

— Не по свой избор, уверявам ви! — каза генерал Тригора.

— Всичко е избор, детето ми. Понякога избираме неправилно. Възможно е последиците да са ужасни — студено отговори той. — Кажете ми, такива ли хора славната ни армия счита за удачно да използва?

— Времената са трудни… въпреки това отново поднасям извинения. Ще се постарая да не отнемам от времето ти.

— Както желаете, макар рядко да имам честта да окажа гостоприемство на един генерал. Мога ли да ви предложа нещо? — рече той, най-сетне осъзнавайки същността на госта си.

— Само отговори, отче. Оказвал ли си гостоприемство някому, вероятно преди две седмици? Някой необичаен?

— Предполагам преследвате момичето. Как й беше името? Миранда. Миранда Селесте. Съчувственик — припомни си той.

Тригора се поколеба за миг, когато чу името.

— Убеден ли си?

— Напълно. Замислила е нещо? Размътва водите?

— Така изглежда — тихо отговори Тригора.

— И аз тъй се страхувах — той кимна.

— Предполагам, е нямало как да видиш дали е носела нещо? — настоя Тригора.

— Предполагам, е имала раница. Чух необичайно подрънкване, когато седна. Поне така мисля. Все пак беше преди известно време.

— Благодаря. Това е всичко. Оценявам факта, че ми отдели от времето си — рече Тригора, канейки се да напусне.

— Всичко за Съглашенската армия! — изрече свещеникът, докато тя бързо затваряше вратата.