Белязана [bg]

Миранда бързо се спусна, вече узнала по трудния начин, че Уолоф никак не обича да чака.

— Тоя нехранимайко иска да говори с тебе. И внимавай. Има лепкави пръсти.

Миранда погледна към младока на прага. Нещо в него й се струваше познато. Носеше тренировъчни предпазители, подобни на онези, носени от оръженосците и чираците по време на упражнения. Калта на големи порции си бе проправила път до всяко кътче непокрита кожа. Надали бе на повече от половината й години, преливаше от характерния за тази възраст ентусиазъм. Той подаде ръка. Когато тя отвърна на жеста, хлапакът я стисна енергично и продължително.

— Уф! Внимателно. Рамото още ме боли.

— А, да, ръката. От битката. Тя ми каза! Не мога да повярвам, че те срещам! Аз съм Хенри! А ти… ти си онази! Ти си го сторила! — изтърси той.

— По-спокойно. Аз съм просто човек — увери го девойката.

— Просто човек!? Кая каза, тя ми е сестра, тя каза, че благодарение на теб непрекъснато хвърчат заповеди от върха, толкова бързо и толкова начесто, че дори не им остава време да кодират, и, и, и научаваме къде са по-висшите и какви са им имената и какво правят и откъде идват войниците, и, и, това означава, че се отварят възможности, и означава, че може да ги ударим и нанесем истински щети! А не както досега! Можем наистина да ги ударим и за целта са ни нужни всички възможни хора, а тя ми даде меч и тази страхотна броня — и всичко това е благодарение на теб! — почти на един дъх изстреля развълнуваният хлапак.

— Достатъчно, момче! Изчезвай и кажи на сестра си, че ако в алчните ти лапки попадне още късче сребро, следващия път ще искам три торби! — рече магьосникът, изтласквайки хлапето през вратата, след което я затръшна.

— Велики светни! Ама че уста! Родителите му трябва да са преоблекли някой маймуняк и да са му отрязали опашката. И какви ги дрънкотевеше? Да не би да имам за чирак знаменитост?

— Аз… изглежда съм станала нещо като извор на вдъхновение за Подронието. Официалната версия е, че съм откраднала артефакт от армията и съм убила четиримата войници, изпратени да го приберат. Това е предизвикало суматоха на висшите нива и явно предоставя на Кая и хората й възможност да атакуват.

— Да разбирам ли от тона ти, че не съответстваш на предоставената ти роля?

Тя бавно поклати глава.

— Не съм ги убила. Само станах свидетелка на смъртта им, дори и това ми дойде в повече. Не съм крала артефакта. Намерих го при един труп и реших, че бих могла да го продам. Изобщо не съм искала да се стига до това.

— И колко души знаят истината? — попита Уолоф.

— Само Кая, Тус, ти и онзи, който наистина ги уби.

— И така да си остане. Ако казаното от теб е правда, попаднала си на нещо, което най-сетне е изправило тази група на крака. Следователно в интерес на всички е вдъхновените от теб да продължат да вярват в казаното им — рече той с глас, който съдържаше само искреност.