Белязана [bg]

Дракончето бе продължило да напуска с наближаването на утринта, обикновено събуждайки Миранда по време на процедурата. Но сега нещо бе различно. Скачайки на пода, Мин подуши въздуха, видимо разтревожена. Сетне се изправи до северния прозорец, за да улови по-добре разтревожилата я миризма. Малкият дракон бе толкова разсеян, че дори не помръдна при влизането на Уолоф.

— О, вече дори не си правим труда да се преструваме, че уважаваме правилата на стареца? — рече той.

— Нещо не е наред. Мисля, че тя подушва нещо — каза Миранда, ставайки все по-притеснена от странното поведение на Мин.

— Имаш ли някаква представа колко чувствителна е муцуната й? Тя постоянно надушва нещо — увери я магьосникът.

— И така да е — рече Миранда, напрягайки очи към хоризонта.

Звук, по-различен от останалите, звучащ недоволно, видимо разтърси Мин. Тя се изстреля от прозореца и се втурна на север със скорост, каквато Миранда никога не бе виждала малкото създание да развива. Очевидно нещо повече от глад я тласкаше да фучи сред снега. Миранда я повика, но драконът дори не се обърна.

— Крайно време беше! — каза Уолоф.

— Това не е нормално. Очевидно нещо не е наред.

— О, да, ала спането в едно легло с питомен дракон със сигурност е връх на нормалността.

Скоро Мин изчезна сред дърветата. Миранда се обърна към магьосника, който се канеше да пристъпи към днешния урок.

— Говоря сериозно. Нещо е привлякло вниманието й по начин, какъвто не бях виждала досега. Трябва да потърсим къде е отишла и подир какво — настоя тя.

— Не виждам защо… — поде старецът.

— Моля те! Ти си магьосник. Със сигурност можеш да сториш нещо, за да узнаеш! — примоли се Миранда.

Уолоф погледна към отчаяния си чирак. По принцип би бил вбесен да бъде прекъснат от свой ученик, но в очите й прочете само страх и тревога. Въздъхна объркано.

— Виждам, че няма да сме в състояние да свършим нищо, преди да сме приключили с тази мистерия.

Стисна амулета и произнесе някакви тайнствени думи. Кристалът започна да сияе.

— Виждам някого… човек — започна той, промърморвайки още няколко думи. — Повече от един.

— Кои са те? Как изглеждат?

— Не мога да ги видя. Това би изисквало заклинание за далечно виждане, а такава магия не съм правил от години. Само усещам умовете им — каза магьосникът. Следващите му коментари бяха произнесени с известна пауза между тях. — Мога да ти кажа, че имат доста силна воля. Не колкото магьосник, дори не колкото теб… Усещам, че търсят нещо. Не, намерили са го. Има гняв. Вероятно… да, битка… Сега са по-малко… още по-малко. Откритото се сражава доста сериозно.

— Би могло да е Мин! — възкликна тя.

— Да, би могло — Уолоф кимна. — Насочих магията да търси човешки съзнания. Откритото от тях не е човек.