![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами ако… — поде Миранда.
— Всички твои достойни питания ще открият отговор. Ако някой въпрос остане неразрешен след идните месеци, значи не си струва да бъде зададен. Запази магическото си любопитство за себе си.
От този момент той категорично отказа да отговаря на въпросите й, доста принудително отпращайки я в стаята й, където да упражнява наученото досега. Тя се изкачи по ставащото все по-познато стълбище. Гаснещата светлина на залязващото слънце осветяваше страницата на книгата, която бе оставила отворена върху масата. След като откри и си припомни научените руни, Миранда внимателно подири по-рано открития том и разгледа магията, носеща нейното фамилно име. Усмихна се широко при мисълта, че Уолоф я подготвяше именно за това заклинание. Още няколко дни подобна подготовка и щеше да познава всички руни върху страницата. Щеше да направи заклинанието към края на седмицата. С тази мисъл внимателно докосна раната си. Изваденото от Уолоф парче се бе оказало достатъчно да успокои постоянната болка. А скоро щеше да се отърве и от самата рана, веднъж завинаги.
Мислите й бяха прекъснати от яростното разклащане на прозореца. Без да поглежда, Миранда знаеше причината. Да, дракончето отново бе до нея. Погали го по главата и продължи да чете. Мин се радваше на гласа й, когато Миранда произнасяше названието на някой от символите върху страницата. Скоро слънцето се скри зад планините, лишавайки я от светлина. Това бе знак да се оттегли. Мин зае обичайната си позиция върху нея.
— Е, как мина денят ти? Скуча ли? — обърна се тя към безмълвната си спътничка. — Нови думи. Знаеш ли, не бях учила нов език, откакто бях малка. И тогава не беше кой знае колко лесно, но сега съществува голямата вероятност да се превърна в заек или да стана невидима, ако сгреша. Това със сигурност променя до голяма степен процеса на учене. И ще ти кажа още нещо. Той може да познава магията като пръстите на ръката си, но няма да му навреди да се понаучи на обноски. Беше ме страх, че ще се привържа към това място и няма да ми се иска да си вървя, но ако Уолоф продължи да се държи така, след шест месеца ще си тръгна с радост.
Утрото настъпи бързо. Миранда се погрижи да стане едновременно с първите лъчи на слънцето, за да пропъди Мин преди появата на Уолоф, за да не последват още от отегчителните му лекции. Стори го точно навреме. Тъкмо затваряше прозореца, когато по стълбите отекнаха бавните му стъпки.
Денят премина точно като вчерашния. Същото важеше и за този след него. Дните си Миранда прекарваше в учене, нощите в компанията на Мин. Животът й можеше и да не е от най-луксозните, но бе точно това, от което се нуждаеше — стабилност, безопасност, дори обучение и другарство. За пръв път от цяла вечност почувства как напрегнатия й ум се отпуска, вечно изострените нерви се успокоиха. Живееше, а не само оцеляваше. Не бе свикнала с това усещане, което бе съпроводено с глозгащия я страх, че то може бързо да изчезне.
След няколко дни пътуване потеглилата от Северната столица с хората си Тригора достигна до южния край на ледено поле. Бе пратила повечето от останалите Елитни да го претърсват за някаква следа от мястото, където е бил открит меча. Ако докладите бяха верни, момичето бе преминало през близките градчета, пътувайки на юг. От трите най-близки селища, само жителите на едно северно селце си спомняха за девойка, отговаряща на Димънтовото описание. Плюеха, когато говореха за нея, описвайки я като съчувственик и предател. Един мъж с гордост разказа как я напътил през това поле.
Генералът прецени фактите. Неподготвен, неекипиран човек, както я бяха описали местните, не би оцелял пътуването до следващия град, дори й ако бе знаел пътя. Девойката трябва да бе открила някакъв подслон преди това. Единственото възможно място, като се изключи самата тундра, бе малка, зле поддържана църква. Тригора се отправи натам. Пред църквата имаше коне и ездачи. С приближаването си тя разпозна униформите — не само част от Съглашенската армия, това бяха собствените й Елитни. С примес от гняв и объркване, тя пришпори коня си напред.
— Генерал Телоран! — изрече един от войниците, отсечено отдавайки чест.