Белязана [bg]

— Къде ли може да е? — зачуди се на глас.

Отговорът дойде по бърз и внезапен начин. Главата на Мин внезапно увисна от прозореца. Миранда, сепната от неочакваната поява на приятелката си, се олюля назад. Дракончето се стрелна зад нея, подпирайки я с муцуна.

— Благодаря ти, Мин. Предполагам още не съм се възстановила напълно. Но се чувствам доста по-добре — рече тя, дирейки опипом леглото. Приседна отгоре му, а дракончето скочи до нея.

— Е, какво прави днес? Не само лов, надявам се. Ако ловуваш толкова дълго всеки ден, докато си тръгнем, гората ще се изпразни.

Дракончето, изпълнено с възторг от звука на гласа й, се премести от дясната й страна. Когато Миранда замлъкна, Мин погледна към дясната й ръка, подушвайки раната. На лицето й изникна изражение на объркване или любопитство, тя подуши още веднъж и погледна въпросително към Миранда.

— А, ръката ми. Да. Научих се да правя магия и тя вече се възстановява добре. Благодаря ти, че забеляза!

Мин изглеждаше доволна, сякаш миризмата на инфектираната рана бе представлявала източник на тревога, а изчезването й я бе облекчило. Промени чертите си в своята версия на усмивка и сведе глава, за да получи стандартната награда за добре свършена работа. Миранда използва подобрената си ръка, за да й предложи така желаното потупване.

— След малко ще се върна. Ти си се нахранила, но аз още не съм.

Мин се сви на леглото, гледайки как Миранда отваря вратата и внимателно се спуска по стълбите. Ако прекосяването им бе представлявало трудност преди, то почти сред пълен мрак и със замаяна глава съумяваха да предложат съвсем различно усещане. Успя да се спусне невредима и откри Уолоф да чете на светлината на огнището. На масата имаше оставена чиния, в която лежаха остатъците от печеното и купчина варени зеленчуци. Миранда се настани и започна тихо да яде.

— Стана добре — рече Уолоф.

Миранда кимна.

— Вероятно ще искаш да занесеш и на дракона си? — продължи магьосникът.

Миранда кимна отново, преди да е осъзнала думите му.

— Какво? — каза тя.

— С нея говореше, нали?

— Чул си?

— Не, но сега зная, че съм прав — отбеляза старецът.

Миранда въздъхна и преглътна мъчително.

— От колко време знаеш?

— Ако си спомняш, бях там първата сутрин, когато тя се появи. Наистина ли си мислеше, че няма да проверя дали ще се повтори? Ще откриеш, че е много трудно да заблудиш магьосник, девойче!