Подземен свят [bg]

Призрака се усмихна и Маги усети как усмивката му отново разтапя сърцето ѝ. И сега, както тогава — в нощта, когато се бяха срещнали за пръв път — тя си помисли: „Ех, да бях четирийсет години по-млада…“.

В крайна сметка Призрака се раздели със старата си шапка. Бездруго не харесваше железничарското си кепе. Реши да го подари на някой бедняк в тунела. Панталоните се оказаха твърде къси и той предположи, че Харди му е скроил подъл номер. Но главорезът щеше да се разочарова, защото възкъсите панталони, размятащи се около глезените му, устройваха напълно Призрака. Обувките даде на Маги. Тя измъкна доволно връзките и ги обу. Старите щеше да даде на друг обитател на тунела.

На следващия ден Призрака отиде на работа буквално неузнаваем.

Задълженията му бяха истинска тегоба. По-непосилно бреме от уроците по сражение с кукри. По цели дни отмяташе имена и цифри в различни таблици, следеше смените и надзираваше мнозината бригадири, някои от които приеха „повишението на индиеца“ по-добре от други. С учудване установи, че остра, но тиха забележка, придружена от поглед към подвижния директорски кабинет, е достатъчна да усмири негодуванието на всеки бригадир. Разбираше обаче, че тук не властва уважението, а страхът.

Ала основната му цел не бе да разнищва идеологически въпроси или да изучава нови работни умения. Задачата му беше да шпионира и да разбере какво кроят тамплиерите, за да помогне на Братството. За съжаление в това отношение не беше пожънал особени успехи. Новата му длъжност обсебваше вниманието му и рядко намираше повод да посети кабинета, където държаха плановете.

Един ден от наблюдателния си пост до крановете видя, че Крофърд Старик и Люси Торн си проправят път през блатясалите поляни и влизат в подвижния кабинет.

Сега е моментът, помисли си и прегази през калта дотам под претекст, че носи документи. Смит обаче и Харди Две — охраната пред вратата към светая светих — го спряха. Взеха документите и го отпратиха. Призрака явно принадлежеше към вътрешния кръг на Кавана само на теория. Навярно все още го проверяваха; всъщност и досега се чудеше как да тълкува случилото се няколко дни по-късно.

В късния следобед Призрака приближи до Марчънт и изкрещя, за да надвика грохота на парната машина, натоварена с пръст:

— Всичко е наред, сър!

Както след всяка смяна му подаде отчета и посочи трескавата деятелност на изкопа — по въжената линия пълзяха мъже, кофи с пръст се клатушкаха една след друга в сивкавия светлик на залязващото слънце, окаляни земекопачи с лопати и кирки през рамо излизаха от ямата като войска след тежка битка. Конвейерът тракаше ли, тракаше.

Вместо както обикновено да вземе отчета, Марчънт сви рамене и махна с ръка към дървения директорски кабинет зад тях.

— Остави го до масата с чертежите. По-късно ще го прегледам.

Очите му не издаваха нищо. Призрака кимна и тръгна към помещението на колела. Кавана го нямаше. Харди, Смит и Харди Две също не се мяркаха никъде. Призрака влезе сам в сърцето на операцията. Замисли се. Подлагаха го на изпитание. Понеже Марчънт вероятно отброяваше секундите, той запали лампа и приближи до масата с чертежите.