Подземен свят [bg]

Детективът кимна. Обеща да му се отблагодари подобаващо и сержантът претегли вероятностите. Вярно, съществуваше опасност пак да го нахокат, но пък имаше изкупителна жертва — Абърлайн.

Нещо повече — рожденият ден на госпожа сержантшата наближаваше и нещичко отгоре би му свършило добра работа.

Ето защо одобри идеята. Съгласи се, че ако успеят да издирят телохранителя, ще имат достатъчно основание да посетят индиеца. И сега индиецът крачеше през калта към тях. Леле, помисли си Абърлайн, младежът се е издигнал! Носеше нови панталони, тиранти и риза без яка, разкопчана на врата. Е, пак беше бос и панталоните му се усукваха около глезените, но сякаш всички бяха хипнотизирани от тъмния му непроницаем поглед.

— Бхарат Сингх? Радвам се, че раните ти вече са заздравели — отбеляза вместо поздрав Абърлайн.

Призрака кимна едва-едва и обходи въпросително с поглед цялата компания, притиснал папките към гърдите си. Абърлайн забеляза как очите му се стрелват към телохранителя и си напомни, че ако дори половината, което казват за този млад мъж, е вярно, той може да се окаже доста труден, а и опасен противник. Окуражи се мислено. Не беше сигурен за какво. Но все пак си вдъхна кураж.

— А сега — обърна се той към Призрака, — ако не възразяваш, ще се заловим с належащата задача, довела ни тук. — Тайно опипа дръжката на бухалката си и отправи следващия въпрос към телохранителя. — Този мъж ли нападна теб и двамата ти работодатели в църковния двор? Огледай го хубаво. Минало е време и той се е понаконтил. Ако питаш мен обаче, такова лице не се забравя бързо, нали? Хайде, казвай! Той ли е, или не?

Призрака срещна погледа на телохранителя. Мъжът беше висок като тримата главорези, но не изглеждаше предизвикателен и арогантен като тях. Пред него стоеше примирен мъж — сблъсъкът в гробището го бе променил, но му се откриваше възможност да възстанови част от изгубената си гордост и достойнство.

Абърлайн сключи пръсти около дръжката на бухалката; Обри също беше нащрек, а биячите, предвкусващи кръвопролитие, ги наблюдаваха с присвити очи, отпуснали ръце до хълбоците, готови да извадят скритите си оръжия при даден знак.

Всички очакваха телохранителят да каже „да“.

Затова се изненадаха, когато той поклати глава и каза:

— Не, не беше този мъж.