Подземен свят [bg]

Марчънт бе уточнил изрично — трябваше да остави отчета там.

И разбира се, свитъкът с чертежи лежеше върху плота.

Призрака остави лампата до него и се наведе да го огледа. Ако беше капан, както подозираше… ето! Черен косъм бе подпъхнат между листовете. Стърчеше само върхът му. С разтуптяно сърце той дръпна косъма и молейки се това да е единствената уловка, разгърна документите.

Пред него лежаха чертежите за строежа на железницата, но не оригиналните, които бе видял, точейки шия над главите на другите работници, когато Чарлс Пиърсън и Джон Фаулър представяха творението си. Върху онези личеше гербът на компанията „Метрополитън Рейлуей“, а върху тези — гербът на Ордена на рицарите тамплиери.

Марчънт сигурно се чудеше защо се бави. Разгледа бързо документите и се съсредоточи върху чертежа на изкопа — всъщност на мястото, където работеха в момента. Забеляза защрихован кръг. Върху него бе очертан тамплиерски кръст.

Сви на руло чертежите, подпъхна косъма, угаси лампата и излезе от кабинета. Докато си припомняше мислено какво е видял, за да го запечата в паметта си, се сети как преди няколко дни бяха докарали сандъци и бяха сковали импровизирана сцена. Кавана се беше качил на нея, сподирян неотлъчно от Марчънт и охранителите, и през рупор бе обявил с прискърбен тон, че сред работниците има крадец — изчезнали инструментите на неколцина земекопачи.

Думите му предизвикаха дружен ропот. Мъжете пазеха инструментите си като зеницата на очите си. Призрака отдавна бе свикнал да заравя лопатата си на място край изкопа, но за мнозина лопатите и кирките не бяха просто средство да изкарват прехраната си — бяха и символ на занятието им. Преметнали през рамо инструментите на занаята си, те ходеха по улиците с високо вдигната глава и минувачите разбираха, че са отрудени мъже, а не просто окаляни нехранимайковци. Ето защо приеха толкова тежко заплахата — крадецът все едно им отнемаше насъщния. Кавана въртеше хората на малкото си пръстче. Предложението му отсега нататък да претърсват работниците, когато напускат изкопа, бе посрещнато с по-незначително негодувание от очакваното. Смените вече заемаха местата си три пъти по-бавно от преди, но поне хората бяха сигурни, че ръководството се грижи за тях.