Краля демон [bg]

Кралицата я изслуша, галейки с пръсти гривната на фината си китка, но Раиса усещаше, че не я впечатлява. Затова се облегна назад.

— Както и да е, не беше загуба на време — обобщи небрежно тя.

— Щом казваш — съгласи се Мариана. Клеър влезе в стаята със сребърен поднос, остави го на масата и излезе. Кралицата се изправи. — Е, да обядваме.

Оказа се, че на кралицата ѝ е по-лесно да изплюе камъчето по време на ядене.

— Скоро ще навършиш шестнайсет и наближава дебютантският ти ден — заяви ненадейно тя, докато Раиса разрязваше рибния пай.

— Така ли? Чак сега осъзнавам — отвърна Раиса и забели иронично очи. — Магрет остана без ръце да ми носи подаръци от всевъзможни ухажори.

Майка ѝ се усмихна.

— Очакваме дебютът ти да привлече значителен интерес — отбеляза тя, най-сетне навлязла в свои води, а именно разговорите за сватби и забави. — Войната на юг обърква плановете на доста наследници на кралски престоли. Мнозина принцове от Юга виждат в брака с принцеса от Севера начин да затвърдят положението в своите земи, а и да си подсигурят убежище, ако се случи най-лошото. — Погледна Раиса право в очите. — Не бива да попадаме в такъв капан.

— Какво имаш предвид? — попита Раиса. Кифличката застина на половината път към устата ѝ. Майка ѝ никога не говореше за политика.

— Е, няма как да знаеш какъв ще е изходът. В зависимост от развоя на войната може да се окажеш омъжена за крал или бежанец.

Раиса сви рамене.

— Така или иначе съм кралица. Не ми е нужен брак с крал.

— Именно! — усмихна се Мариана и отхапа първата си хапка.

— Не разбирам — почуди се Раиса. — „Именно“ какво?

— Трябва да избягваме съюзи с Южняци — поясни Мариана. — Положението там е твърде нестабилно. Ще ни донесе малко облаги и много загуби. Не е изключено дори да ни въвлекат във войните си.

— Е — подхвана Раиса, замисляйки се върху думите на Амон, — войните на юг няма да продължат вечно. По-добре да изчакаме, за да видим кой ще победи. И после да решим с кого ще е най-изгодно да сключим съюз. Бракът с южняк може да се окаже благонадежден ход. Все пак ще ни трябват приятели, когато насочат вниманието си към нас.

Мариана примига насреща ѝ, сякаш дъщеря ѝ беше проговорила на тамронски.

— Но не знаем кога ще се случи това. А междувременно не бива да бездействаме.

— Ами да се подготвим за този момент още отсега — настоя Раиса. — Много от поданиците ни заминаха на юг като наемни войници, понеже заплащането е добро. Не ти ли се струва по-разумно да ги върнем у дома и с тяхна помощ да изградим наша собствена армия?

Кралицата се загърна още по-плътно в шала си, все едно е в броня.

— Не разполагаме с толкова средства, Раиса — отговори накрая.