Краля демон [bg]

В деня след планинския пожар Раиса прекара цяла сутрин с учителя си по чужди езици, мъчейки се да произнася меките южняшки гласни. Тамронският беше несъвършен език — подтикваше към неточен изказ и двусмислия; отличен за политическия свят. Раиса предпочиташе безотказната прецизност на долския или фините нюанси на клановия.

Тъкмо приключваха урока, когато вестоносецът на кралицата ѝ донесе покана за обяд в покоите на майка ѝ. Беше твърде нетипично и Раиса се зачуди как ли се е провинила този път.

Шамбеланът въведе Раиса в покоите на майка ѝ. Вътре чакаше маса, сервирана за двама. Майка ѝ седеше до камината с разпусната руса коса и лъскав копринен шал на раменете. На кралицата вечно ѝ беше студено. Страдаше като крехко равнинско цвете, пресадено в неприветлив климат. В сравнение с нея Раиса се чувстваше като жилав планински лишей, тъмен, устойчив и пълзящ по земята.

Раиса направи реверанс, озъртайки се наоколо.

— Мамо? Само ние ли сме?

Мариана потупа с длан мястото до себе си.

— Да, скъпа, имам чувството, че не сме имали възможност да поговорим, откакто се върна от Демонаи.

„Слава на Създателката“, помисли си Раиса. Отдавна не ѝ се беше случвало да остане насаме с майка си. Лорд Баяр вечно се навърташе наоколо. Отваряше ѝ се шансът да обсъди с кралицата въпроса за наемните войници. Нищо чудно дори да я убеди да заповяда на капитан Бърн да назначи Амон в личната ѝ стража.

Раиса седна до майка си и Мариана ѝ сипа чай от масивната кана на масата.

— Възстанови ли се след ужасяващата случка в Ханалеа? — поинтересува се кралицата. — Аз лично трудно заспах снощи. Да помоля ли лорд Вега да те прегледа? — Хариман Вега беше дворцовият лекар.

— Добре съм, майко — увери я Раиса. — Разминах се само с няколко синини.

— Благодарение на семейство Баяр — натърти Мариана. — Имаме безценен защитник в лицето на висшия магьосник, а и младият Мика изглежда е наследил таланта на лорд Баяр, не смяташ ли? Както и очарователната му външност — добави с момичешки смях.