![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
И навсякъде по стените — онези странни рисунки. Жената с котешките очи го наблюдаваше.
Изкъпа се за десетина минути с хладка вода. Хапна няколко залъка, които му се сториха безвкусни, а после си изми зъбите. Облече бяла риза и черна жилетка с цип, който не закопча до горе, за да се подава бялата яка. Обу сивите дънки с орнаменти. Среса косата си, като с пяна изправи перчема си. Огледа се в огледалото и се закани да възстанови нормалния си режим на сън, защото торбичките под очите му го правеха не много привлекателен, както и му придаваха изморен вид.
Отвори хладилника с трескавата мисъл в главата да не би мумията от саркофага да е изпила алкохола, но се успокои, когато видя, че бутилката водка е непокътната. Щом тя си беше на мястото, значи нещата бяха в ред. Оставаше само онзи сандък в хола, но скоро щеше да се отърве от него.
Прибра бутилката в един здрав найлонов плик с реклама на мобилни телефони. Хвърли последен поглед на саркофага с надеждата, че когато се върне, той вече няма да е тук и излезе.
Стенният часовник в хола отмери дванадесет удара, за да ознаменува настъпването на полунощ, и в саркофага нещо се раздвижи. Капакът леко се отмести нагоре и встрани. Отвътре се подадоха две бинтовани ръце и фараонът се надигна. Елмазените му очи засвяткаха из мрака на стаята.
— Му-у-у-у… — обади се той, а после тромаво излезе от саркофага. Насочи се към антрето и по пътя си без да иска, събори с бинтованата си ръка малката керамична статуетка на Веселия Буда, която Лари държеше на масичката с лаптопа. Около нея прелетяха искри и вместо да се счупи при падането си върху пода, тя изохка.
Надигна се бавно, като потриваше натъртеното място.
— По-полека, грознико! — изкрещя му Буда. — За малко щеше да ми счупиш стомничката с винцето.
Фараонът погледна към дребния дразнител и измуча одобрително, което смути малко човечето.
— П-пр-р-ра-ахъ-ъ-ът. Та-а-ам — рече и посочи саркофага. — Кажи-и-и му-у-у! — А после, без да обръща внимание на ругатните на фигурката, се придвижи до външната врата, отвори я и излезе на заснежения двор.
— Грубиян — рече Буда и започна да се изкачва по крака на масата, скоро щеше да се излегне отгоре и да си пийне малко. От тази словесна битка направо му беше пресъхнало гърлото.
Когато Лари достигна до дома си, вече беше почти един след полунощ. Макар да се чувстваше по-малко пиян, отколкото като беше тръгнал от Памела, светът около него продължаваше да играе пред очите му. Но това не го вълнуваше — важното беше, че след всички възможни изпитания, през които бе преминал стоически по пътя си, най-после се намираше на метри от дома.
Ето ги стъпалата, водещи до входната врата на къщата. Налагаше му се да ги изкачи, макар да изглеждаха като ескалатор, който се движеше в обратна посока, за да затрудни максимално способностите му. Въпреки това се справи и с тях. А и как иначе? При всички усилия, които вложи в пълзенето?
Щом премина през няколкото стъпала и се изправи, подпирайки се на стената, влезе с бодра крачка през отворената врата. Измина няколко метра с победоносна усмивка на лицето, когато изведнъж се спря и завъртя. Едва тогава осъзна, че вратата стоеше отворена, а си спомняше, че я беше заключил.
„Крадци?“
Мисълта прободе болезнено съзнанието му, но в същия миг вниманието му беше привлечено от нечий глас, който долетя от хола.
Лари замръзна като вкаменен. Беше изпил доста и започваха да му се привиждат какви ли не неща. Но всичко си беше естествено — малката керамична фигурка на Веселия Буда, която сега се придвижваше тромаво към него и размахваше в ръката си стомничка, смеещият се на стената часовник, стълбите-ескалатор отвън, дори отворената врата, която несъмнено бе отключил сам… За разлика от тях обаче жената с котешките очи, която го очакваше на прага на хола изглеждаше прекалено истинска, за да е халюцинация. Младежът разтърка невярващо очи.
— Очаквах те — изрече тя с леден глас.
— Да-да. И аз също те очаквах — обади се Веселият Буда. — Къде е винцето?
— Затваряй си устата, малчо! — скастри го жената и насочи вниманието си върху младежа. — Къде е той?
— Нали ти казах — фигурката отговори вместо Дийн. — Изчезна към полунощ и за малко да ми счупи стомничката. Грубиян. Дори не ми помогна да намерим къде е скрито винцето, за да пийнем по едно.