![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Вътре имаше саркофаг.
— По дяволите! — изруга и седна замаян на пода. Все още беше в стрес от видяното. Дори най-съкровените му мечти не можеха да опишат това, което намираше в хола си. Това несъмнено беше египетски саркофаг. Само беше чувал за тях и ги беше гледал по телевизията, но никога не беше виждал такъв наистина.
„Колко ли струваше?“ — запита се и стана от земята. Отново погледна вътре. Нито очите му изгоряха, нито му се случи нещо лошо. Макар хората да разправяха, че онзи, който е видял маската на фараона, е загивал, това сега му се струваха бабини деветини. Какво друго можеше да се каже за тях? Но този саркофаг тук, насред хола, беше истински… или поне изглеждаше като истински.
— Здрасти, как си? — махна с ръка повече на майтап, отколкото сериозно, и сигурно щеше да се разсмее, ако не беше почувствал как мумията в саркофага го наблюдава.
Отдръпна се като ужилен.
Опита се да не мисли за саркофага. Беше вътре в къщата, пред него, но поне сега не трябваше да насочва потока на съзнанието си към него. Въпреки че… мислеше за него и само за него.
Изруга отново. Откъде се беше взел? Нямаше роднини в Египет, нито познати. Поне да беше ходил там, а само на картата можеше да я покаже тази страна. Несъмнено беше станал жертва на скрита камера и скоро всичко щеше да си дойде на мястото. Някой щеше да се посмее за негова сметка, но това сега не беше важно. Усещаше устата си пресъхнала и се нуждаеше от питие.
Мина близо до стените, за да избегне зловещия поглед на маската, и въздъхна, щом влезе в кухнята.
Застана пред мивката и пусна чешмата. Изчака водата да се източи. После си плисна няколко шепи вода. Взе чаша от сушилника, напълни я догоре и замислено отпи няколко глътки вода.
— Тутан Ка’Мон. Тутан… — рече на глас. Това име му беше познато отнякъде, но не можеше да се сети откъде.
Отпи още няколко глътки и се облегна на стената. Не гореше от желание да се върне в хола. Имаше време, а и за никъде не бързаше. След малко щеше да си легне и да забрави за няколко часа за проклетия саркофаг. После щеше да му мисли, стига да имаше за какво. Отново надигна чашата и я изпусна с разтреперена ръка. Тя се счупи с трясък върху дървения под.
Тутанкамон беше умрял много отдавна.
Лари се разтършува из старата библиотека на баба си и измъкна една прашасала книга. Издуха прахта и прочете заглавието. Казваше се „История на древния Изток“. Ето къде беше прочел за Тутанкамон, въпреки че щом се замислеше, бе чувал за него и от други места. Например в час по история.
— Как не се сетих веднага! — рече си повече като укор към себе си за глупостта, която беше проявил.
Разтвори книгата и я зачете с треперещи ръце. Бяха му нужни няколко минути, докато открие пасажа, отнасящ се за Тутанкамон. Не се споменаваше много за фараона, освен че не бе успял да задържи знамето на реформите, започнати от баща му Ехнатон и трябвало да склони глава пред тиванските жреци. Но в един от следващите абзаци се споменаваше, че гробницата му била открита в „Долината на царските гробници“ край Тива през 1922 година, където били намерени голямо количество ценни художествени предмети и изображения, в това число и неговия саркофаг.
Лари прочете още няколко пъти последния абзац, за да се увери, че няма грешка. Саркофагът на Тутанкамон бе открит през далечната 1922, а сега беше 2010 година — осемдесет и осем години по-късно.
Вече нямаше съмнение, че пратката от Египет беше някаква гадна шега. Трудно можеше да си представи как една мумия отива в куриерската служба и поръчва да изпратят саркофага й до Оукс Таун, улица „Бътъркъп“ 16 за Лари Дийн. Но сега това нямаше значение. Беше изморен и искаше да подремне. После щеше да звънне на един приятел, да го натоварят на пикапа на баща му и да го изхвърлят някъде извън града.
Мина като призрак покрай дървения сандък в хола, без да му обръща внимание и се излегна на леглото. Бутна леко с крак вратата, за да не го обезпокоява близостта на саркофага. Прозя се и се зави с юргана.
След няколко минути заспа дълбоко.
Никакви саркофази, мумии или каквото и да било друго не можеха да развалят дълбокия му сън…
Лари се събуди привечер. Беше сънувал кошмари. Преследваха го разярени мумии из мрачен лабиринт от коридори. Пропадаше в капани и остри шипове пронизваха тялото му. Оплиташе се в паяжините на гигантски паяци. Ухапваха го скорпиони. Но винаги ставаше и продължаваше да бяга все напред и напред, докато стигаше светлината. Тя го заслепяваше. Затваряше очи, а после, когато ги отваряше, беше в храма, целия облян в зелената палитра, а пред олтара стоеше една тъмна прегърбена фигура.