Луната, която убива [bg]

Ехиру бе дотолкова сащисан, че успя да проговори едва след няколко опита:

- Да... онова хлапе със северна кръв. Да, нейното тяло...

- Тялото на детето е чудовищно осквернено, Ехиру, както душевно, така и физически. Намерено е в някакъв проход. Гласът на Супериора не се повиши, но думите му режеха като ножове. - Какво си сторил с трупа на кисуатката, Бирник?

Ехиру го погледна втренчено.

- Сторил? Никакъв труп не е имало. Дадох й отсрочка, докато обсъдя случая с тебе...

- Вярно е - няма труп. Стаята й е разхвърляна в резултат от яростна борба. Намерено е оръжие, но от самата нея няма следа. - Супериорът поклати глава. Скръб измести гнева, изписан на лицето му. - Явно лудостта не те е завладяла изцяло. Ехиру. Иначе не би могъл да се удържиш да не убиеш и чирака си снощи. Хвала на Богинята за това. И пак по същата причина не мога да те изхвърля напълно от сърцето си - някаква частица от теб все още си остава нашата черна роза.

- Целият е наш, Супериор! - намеси се Мни-ини. - Аз прегледах този мъж. Запасите му са изчерпани - това е така. Възможно е да показва ранни признаци, но няма и помен от цялостна душевна поквара, в каквато го обвиняваш. В името на Сънната Луна, та той е празен, Супериор! Ако бе взел дете и жена, а после бе нападнал Ниджири, това нямаше да е така!

- Жената си беше жива, когато я оставихме - обади се Ниджири, като застана до Ехиру. Тонът му допираше ръба на неуважението, както отчете замъгленото съзнание на Ехиру. Трябваше да го насоли здраво после. - Тя каза, че напуска града заедно с момичето си. Страхуваше се да не й пратят убиец, който да я ликвидира заради нейните тайни.

-Може и така да е - отвърна Супериорът, макар гласът му съвсем да не звучеше убедено в ушите на Ехиру. - Пробата за истинност ще изясни всичко докрай. А междувременно Принцът настоява заплахата над неговия град да бъде неутрализирана.

Зад гърба на Ехиру Ниджири продължаваше да трупа черни точки, като нареждаше с неприлично силен глас:

-Съществото, което уби детето, не бе Брат Ехиру. Видях го с очите си! То ме хвана за ръката и... - На това място запъна и започна да диша на пресекулки. - Не беше моят наставник. Кхиру-брат прогони съществото от мен, спаси ме. Беше някой друг. Нещо друго.

-Друг Бирник не е излизал тази нощ, Ниджири. - Супериорът бе възвърнал изцяло самообладанието си. Тонът му бе абсолютно равен. - Рабанех и Сонта-и я прекараха в напълно заслужен отдих. Момиченцето е умряло в очевидна агония, само че по тялото липсват смъртоносни рани, нанесени преди да издъхне.

- Защото един Жътвар...

-Това е мит, Чирак - прекъсна го Супериорът и Ниджири потъна във възмутено мълчание. - Легенда, която се разказва край лагерния огън, за да отмине по-бързо пустинната нощ. Един нечестив Бирник не обладава някакви специални умения, които да го правят непобедим. Той не е нищо повече от жалко създание, съсипвано от собствените си слабости, което май ще трябва да бъде премахнато за доброто на всички.

-Къде са тогава братята по Път на Ехиру? - Мни-ини посочи с рязко движение завесата и останалата част от Хетава, простираща се отвъд нея. - Какво търсят тук тия странници, незаклети, необучени? Ние винаги сме се грижили за своите...